СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

0 Моделът на Кирххоф - елементи и участници 1

Елементи на системата и тяхната функция 1.1

Участниците в интерактивната комуникация 1.2

Роли на участниците в интерактивната комуникация 2

Поведение вътре в системата: предаващ информация -2.1

устен преводач - получаващ информация

Двойната роля на устния преводач 2.2

Изказването и неговият превод; консекутивен и 2.3 симултанен превод 2.3.1 Консекутивен превод 2.3.2 Симултанен превод

2.3.3 Възможни фактори, които възпрепятстват комуникацията в тричленната система

Заключение: Професията на устния преводач - професия 3 като всяка друга?

Библиография 13

2

Увод 0

В настящата работа ще се разгледа ролята на устния преводач в ситуацията на устен превод. За основа на разсъжденията ще послужи моделът на Хела Кирххоф „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод”, създаден през 1976 г. към Института по писмен и устен превод към Университета Хайделберг в Германия. Ще бъдат представени също така мнения и различни ситуации, избрани от научни изследвания и статии от областта на теорията на устния превод. Целта ми е да представя в обобщен вид модела на Кирххоф и да изкажа личните си впечатления и мнение, доколко той действително представя една реална ситуация на устен превод. Но нека започнем с кратки биографични данни за Хела Кирххоф. Хела Кирххоф е родена в германско семейство, живеещо в Италия. Посещава там училище и отраства в съприкосновение с два езика и съответните култури - немски и френски. В училище изучава английски и френски език. Започва следването си в Института по писмен и устен превод към Университета Хайделберг в Германия. Три години по-късно става преподавател по писмен и устен превод с немски и италиански език към същия институт. Започва да се занимава с теория и наука на устния превод под влияние на Лайпцигската школа едва през 1970 г. Ръкописът и ΄

„Дидактика на устния превод” от 1974 г. не е публикуван. Година по-късно участва с доклад в същата област на конференция в Гермерсхайм. В модела си „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод” Кирххоф описва ситуацията на устния превод и участниците в нея, вземайки предвид специфичните културни качества и черти на всеки един от тях. През 1983, след дългогодишна преподавателска дейност, Кирххоф се оттегля (в. The Interpreting Studies Reader). От момента, в който Ото Каде от Лайпцигската школа въвежда за първи път термина транслатология, писменият и устният превод стават част от една обща наука за превода. Транслатологията се занимава и с това да опише и определи разликите между тези свои две отделни дисциплини. Една от най-важните разлики, на която се отделя място и внимание в почти всички появили се по-късно модели на устния превод, е моментът на вземане на решение. Докато при писмения превод текстът е на разположение в своята цялост, то при устния превод такава цялост на оригиналния текст не съществува. Именно този факт изисква коренно различни мисловни процеси и стратегии за действие. Или казано по друг начин: целостта на оригиналния текст играе изключително важна роля за рецепцията, разбирането и произвеждането на целевия език. Именно поради тази липса на „птичи поглед” над текста може да бъде зададен въпросът: възможен ли е реално един точен и коректен превод при устния превод? И ако е така, какви процеси на преформулиране и разбиране се развиват в главата на устния преводач? Тези въпроси, както и въпросът каква роля трябва и има право да изиграе устният преводач като член на комуникационната верига устен превод, са в основата на спорни мнения и множество научни трудове.

3

Моделът на Кирххоф - елементи и участници 1

Изобр. 1: Моделът на Хела Кирххоф „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод (1976)

Моделът на Хела Кирххоф представя по доста опростен, но и нагледен начин ситуацията и участниците в устния превод. Липсата на някои елементи от системата е спорен въпрос, на който ще се потърси отговор по-надолу.

От модела на Кирххоф става ясно, че тя разпределя ситуацията на устен превод в отделни части от една система. Подсистема А включва елементите от обкръжението на предаващия информация. В подсистема В се намират елементите от обкръжението на получаващия информация. И двете се намират в една обща рамка, представляваща социалната и културна среда на двамата участници в комуникационния акт. От схемата ясно се вижда, че за авторката на модела подсистемите А и В се различават от социалната и културна среда. При по-нататъшното разделение се различава и частта първичен комуникационен партньор. За съжаление Кирххоф само доста бегло обяснява в статията си тази разлика. Но нека се опитаме да вникнем в идеята и: социалната и ´

културна среда по принцип се отнася до общата култура, знания и очаквания на говорещия. Както той, така и неговият комуникационен партньор, който от своя страна има собствени социална и културна среда ZS (Zielsprache - целеви език), са части от едно общество и една култура, които безспорно влияят на техните активни и пасивни познания. Така че ситуация А и ситуация В принадлежат към конкретната комуникационна ситуация. Третата описана ситуация, тази на първичните комуникационни партньори, се отнася до интеракцията като такава, т.е. комуникацията като такава, която се наблюдава между партньорите в интеракцията.

Ясно се вижда, че преводачът е позициониран както в ситуация А, така и в ситуация В. В същото време той не е част от ситуацията на първичните партньори.

4