Trade relations of Republic of Turkey with Balkan countries


Master's Thesis, 2009
92 Pages, Grade: 4.5

Free online reading

Съдържание

Увод

Глава първа

Модели на регионална икономическа интеграция 6
1. Основни характеристики на съвременните външнотърговски отношения
2. Форми на регионална търговска интеграция 2.1. Зони за свободна търговия 2.2. Общ пазар 2.3. Митнически съюз
3. Методика на гравитационния модел за анализ на външноикономическите отношения
4. Европейската интеграция като основна характеристика за външноикономическо развитие на Балканите

Глава втора

Анализ на развитието на турската икономика и връзките й с балканските страни
1. Основни характеристики на съвременната турска икономика
2. Форми и динамика на търговските отношения на Турция с балканските страни
3. Значение и роля на външнотърговските отношения на Турция за икономическото й развитие

Заключение

Използвана литература

Приложения

Увод

Взаимодействието между страните в света има за крайна цел подобряване на баланса в международната система и създаване на по-голяма сигурност. Един от начините за управление на тези процеси е развитието на регионалното сътрудничество във всичките му форми: търговско, икономическо, технологично, достигайки до най-сложната - икономическата интеграция. През последните 50 години се натрупва значителен опит в регионалното сътрудничество. Най-ярък пример в това отношение е Европейският съюз, който служи като модел и коректив на възможните форми на управление на глобализацията и на границите, до които то може да се разпростира. Регионалната икономическа интеграция в Европа довежда до общо нарастване на доходите не на последно място и поради наличието на специфичен механизъм за преразпределяне на непрекъснато растящите доходи.

Промените в резултат на глобализацията предизвикват съответни трансформации и в световната търговска система, в това число – в самата същност на търговската политика, в обхвата и начина на провеждане на многостранните търговски преговори, във формулирането на търговската политика. Първата промяна се заключава в това, че с премахването на традиционните търговски бариери (мита, квоти и т.н.) се засилва ролята на регулаторните бариери (технически стандарти, защита на потребителите и околната среда, условия на труд и т.н.), разширява се обхватът на проблематиката, свързана с търговията. Втората промяна се състои в загуба на монопола върху търговската проблематика от страна на правителствата и допускане на гражданското общество при воденето на преговорите – за разлика от предишните, които се провеждаха изключително от правителствата и представляваха някакъв интерес за бизнеса, сега представители на различни кръгове от различни сфери на обществения, политическия и икономическия живот имат отношение и вземат участие в тях. Третата промяна идва от заявката на голям брой развиващи се страни за по-справедливо участие в многостранната търговска система, за по-ясно и определено съобразяване с техните интереси и за ново разбиране на принципа за реципрочност, когато исканията за правила от страна на развитите държави се обвързват със съответни отстъпки по отношение разширяване на пазарния достъп за развиващите се страни.

Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тези споразумения, създават условия за предсказуемост и с това улесняват деловите среди. Освен това с тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа.

Посочената значимост на темата за външнотърговските връзки на Турция с нейните балкански партньори представлява основна характеристика на нейната актуалност и необходимост от разглеждане.

Обектът на разглеждане са външнотърговските отношения на Турция.

Предметът на разглеждане акцентира върху спецификата на тези отношения по отношение на балканските страни.

Целта на дипломната работа е да разкрие основния потенциал, съдържащ се в търговските взаимовръзки на Турция с балканските страни, осигуряващ развитие на съвременната турска икономика.

Настоящата цел поставя пред изследването съответстващи задачи, които включват:

- Изучаване на основните характеристики на моделите на регионална икономическа интеграция; - Идентифициране на водещите фактори в икономическата интеграция на Балканите; - Анализиране на развитието на турската икономика и нейните търговски връзки с баканските страни; - Разкриване на водещите елементи във външнотърговските отношения на Турция, съдържащи възможности за развитие и просперитет на нейната икономика.

Методът на изследване, който дипломната работа прилага е Методът на гравитационния модел, който диференцира регионалната интеграция и извежда значимите фактори за развитие на външнотърговската динамика.

В изпълнение на посочената по-горе цел дипломната работа поставя на проверка и доказване тезата, че регионалните търговските отношения на Турция с балканските страни и участието на страната в евроинтеграционните процеси на свободно движение на капитали представляват най-добрата перспектива за конкурентноспособно позициониране Турция в глобалната икономика.

Глава първа

Модели на регионална икономическа интеграция

1. Основни характеристики на съвременните външнотърговски отношения

„Външнотърговската политика е пресечната област на икономическата и външната политика на всяка държава. Дефинираме я като съвкупност от теоретични обосновки, конкретни пазарни и административни мерки и организационни форми, въведени с цел защита и реализация на интересите на основните икономически субекти в националната икономика в техните стопански взаимоотношения с външния свят.”[1]

Външнотърговските отношения, представляващи необходим елемент за реализиране потенциала на конкурентноспособност на дадена страна, формират главната среда на глобализацията. От всички нейни съвременни форми (свободното движение на стоки, капитали, услуги; технологизирането на икономиката; задълбочаването на пропастта между бедни и богати; разрастването на тероризма и т.н.), носещи както положителен, така и отрицателен заряд, най-разбираеми и най-широко разпространени са търговските й аспекти. “Икономистите и политиците отдавна са установили, че свободната търговия и търговският дух подпомагат разбирателството и премахват враждебността и недоверието между нациите. Днешната глобална икономика потвърждава тази теза.”[2]

Размяната е най-древната форма на общуване между народите. Нито войните, нито съвременните форми на ограничения (ембарго) могат да спрат този всепроникващ процес. Обемът на световната търговия през 2000 г. надхвърля 22 пъти този през 1950 г.[3] Само за периода 1990 -1998 г. световният износ нараства с 68 на сто (от 3457 млрд. долара на 5817 млрд.) или с около 7 на сто средногодишно при 5.1 на сто през периода 1973 -1998 г.[4] Това бързо разрастване на търговията и значението й за развитието на повечето страни в света поставя въпроса за нейното регулиране.

След края на Втората световна война с цел по-бързо преодоляване на последиците от нея и предотвратяване на нови унищожителни войни, за регулиране на икономическите отношения между държавите, за улесняване и стимулиране на икономическото сътрудничество между тях се пристъпва към учредяването на три международни институции: Световна банка, Международен валутен фонд и Международна търговска организация (МТО). Преговорите за създаване на МТО са неуспешни и през 1947 г. се подписва Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което да регулира международните търговски отношения до момента на създаване на международна организация. То е подписано от 23 страни и влиза в сила от 1 януари 1948 г.

По своята форма ГАТТ представлява многостранен договор, съдържащ правила и норми за регулиране на търговските отношения между подписалите го страни. По съдържание той изпълнява ролята на международна организация, на форум, където договарящите се страни разискват проблемите и перспективите за по-нататъшно развитие на търговията. Целта е създаване на либерална търговска система, в която търговията между страните се осъществява в условията на свободна конкуренция, всепризнати правила, прозрачна и предсказуема среда. Либерализацията на търговията, изразяваща се в намаляване на митата, ограничаване прилагането на различни нетарифни бариери, улесняване обмена на стоки и услуги между страните. Строго установените правила за търговия, залегнали в това споразумение и създаващи условия за предсказуемост, улесняват деловите среди, подобряват достъпа до външните пазари и осигуряват условия за нарастване на износа.

Възприетите преди повече от 50 години основни правила за регулиране на световната търговска система остават валидни и до днес. Най-важното сред тях е “статут на най-облагодетелствана нация” или прилагане принципа на недискриминация. Той предполага всяка страна да осигурява незабавно и безусловно на останалите страни членки всички улеснения, условия и привилегии при вноса и износа, предоставени на друга страна членка, т.е. забранява се дискриминацията по отношение на стоките, произхождащи от различни страни. Принципът на “национално третиране” пък забранява дискриминацията между вносни и аналогични стоки местно производство. Третият принцип касае защитата на местното производство чрез мита. Въпреки стремежа на всички участници в споразумението към либерализиране на търговията и създаване на условия за честна и свободна конкуренция този принцип позволява на страните членки да защитават националното си производство чрез мита, забранявайки използването на количествени ограничения. За по-голяма либерализация на търговията чрез прогресивно намаляване на митата и премахване на другите пречки в търговията се прилага четвъртият принцип – “обвързване на митата”. По време на многостранните търговски преговори се договаря намаление на митата, което се обвързва срещу евентуално бъдещо увеличение, като нивата на обвързване се описват в национални списъци с митнически отстъпки, представляващи неразделна част от правната система на ГАТТ.

Характерна особеност на Общото споразумение за митата и търговията е неговата отвореност както за присъединяване на нови страни, така и за разширяване на обхвата на митническото обвързване. През 47-те години на съществуването на ГАТТ са организирани и проведени 8 кръга многостранни търговски преговори, по време на които са договаряни различен брой взаимно изгодни митнически отстъпки. Всеки кръг допринася за все по-голямото либерализиране на световната търговия, изразяващо се в намаляване на ставките на митата и премахване на нетарифните пречки. Така за цялото време на съществуването на ГАТТ средните ставки на митата на промишлените стоки, прилагани от развитите страни, претърпяват съществено намаление - от близо 40% до около 3%.

Глобализирането на световната търговска система и постигнатите договорености по време на многостранните търговски преговори в рамките на ГАТТ довеждат най-после до създаването през 1994 г. (в резултат на последния Уругвайски кръг) на Световната търговска организация. Тя започва да функционира от 1 януари 1995 г. (Вж. Приложение 1). Това е глобална международна организация, която се занимава с правилата на търговия между страните. Тези правила са договорени и залегнали в споразумения, подписани от по-голямата част от страните в света и ратифицирани от техните парламенти. Целта е да се помогне на производителите на стоки и услуги, на износителите и вносителите да действат при уеднаквени правила. И най-вече – да се осигурят условия за безпрепятствена, предсказуема и свободна международна търговия. ГАТТ остава да съществува само като споразумение, интегрирано в системата от споразумения в рамките на СТО, известно като ГАТТ 1994.

Заключителният документ, съдържащ резултатите от Уругвайския кръг многостранни търговски преговори, подписан в Маракеш на 15 април 1994 г. и поради това известен като Маракешко споразумение или Споразумение за създаване на СТО, съдържа 550 страници договорености между страните участнички и всички, присъединили се впоследствие. Към него са добавени различни Министерски решения и декларации, поясняващи и допълващи някои от договореностите, както и редица национални схеми за намаляване на митата и постепенно премахване на нетарифните бариери и така наречените “първоначални ангажименти” за либерализиране на търговията с услуги.[5] Неразделна част от Споразумението за създаване на СТО са подписаните до това време 17 задължителни многостранни търговски споразумения и 4 незадължителни (към тях се присъединяват само част от страните)[6]. Общият обем на споразуменията надхвърля значително 22 000 страници (вж. Приложение 2).

Самата СТО не създава правила, а функционира като институционална рамка за развитието на многостранните търговски отношения между нейните членове в съответствие с правилата на приложените към Маракешкото споразумение многостранни търговски споразумения. По време на преговорите решенията се вземат с консенсус от всички членове. По принцип съществува възможност за вземане на решения с мнозинство, но досега тя не е използвана. Всички споразумения, постигнати в рамките на СТО, се ратифицират от националните правителства.

Същността на ефективната експортна ориентация включва правилно и основано на анализ позициониране в международната конкурентна среда, формиране и модеринизиране на националния клъстер и избор на индустрия и стратегия, които да акцентират на лидерство в разходите и диференциация.

Позиционирането в международна среда изисква анализиране на международните конкуренти и прогнозиране на тяхното вероятностно поведение. Вникването в националната база на чуждите съперници е от съществено значение при тяхното анализиране. „Диамантът”[7] (фиг. 1) осигурява рамката за оценяване на съществените области на конкурентна сила и слабост:

- Факторни условия. Международните съперници се различават по комбинацията и себестойността на наличните фактори и по темпа на създаването им.
- Условия на търсенето. Конкурентите от други страни се изправят през различаващи се сегментни структури на вътрешното търсене, различаващи се потребности на вътрешните купувачи, които са с различни нива на компетентност. Условията на търсенето в националната база способстват за прогнозиране на посоките на промяна на артикулите, които ще следват чуждите конкуренти, както и на вероятния им успех в разработването на продуктите, наред с други неща.
- Свързани и подкрепящи индустрии. Съперниците, базирани в чужди държави, се различават по наличиет о ан вътрешни доставчици, качеството на взаимодействие с индустриите – доставчици и същствуването на свързани индустрии.
- Фирмена стратегия, структура и съперничество. Средата в собствената страна определено влияе върху стратегическия избор на чужди съперници.
- Прогнозиране на вероятното поведение. Националните характеристики задават ключови насоки за вероятното поведение на чуждите конкуренти. Всяка детерминанта подсказва бъдещите ходове.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Фигура 1.

Прогнозиране на поведението на чуждестранните съперници

Източник: Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004, стр. 717

Несъмнено глобалната конкурентноспособност, регулираща съвременния пазар, формира основните характеристики на външнотърговски обмен за всяка страна. Може да се каже, че глобализацията днес е напреднала до такава степен, че дори фирмите, които се ограничават в рамките на националния пазар, стават неразделна част от глобалната конкурентна среда. Те участват във формирането на специфичния национален облик на родната индустрия – националните клъстери[8] (която от своя страна представя нацията в глобалния конкурентен профил), и, в процеса на своята комуникация с други бизнес единици (работещи и в международна среда) опосредяват контакта си със световното производство и глобалната конкурентноспособност. „Счита се, че четири главни фактора детерминират международната търговска дейност: политическата стабилност, урбанизацията, някакво средство за размяна (приемлива валута) и индустриализацията.”[9]

Според Майкъл Портър: „Глобалната стратегия допълва и „втвърдява” конкурентното преимущество, създадено в националната база: тя е глазурата, а не тортата.”[10] Заедно с това „Единствената смислена концепция за конкурентноспособност на национално равнище е националната производителност. Повишаването на жизнения стандарт зависи от способността на националните фирми да постигат високи нива на производителност и да я увеличават с течение на времето.”[11] Това от своя страна изисква непрекъсната модернизация на труда и технологичните процеси и повишаване качеството на стоките. Тази теоретична концепция (фиг. 2) обединява в единна система механизма на инвестиционна привлекателност на страната и нейната висока конкурентноспособност.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Фигура 2

Движение на индекса на глобална конкурентноспособност

Източник: Porter, M., Harvard University, K. Schwab, World Economic Forum, The Global Competitivenes Report 2008 – 2009, World Economic Forum, 2008, р. 45

Според доклада за Конкурентните предимства на регионите, “конкурентноспособността се формира в широките граници между абстрактните намерения на правителството за провеждане на пазарни реформи и ежедневните усилия на фирмите да оцелеят.”[12]

Друг важен аспект на конкурентноспособността е конкурентната среда, върху която оказва влияние комплекс от фактори (държавното управление, качеството на институциите, физическата инфраструктура, технологичното развитие и иновациите, качеството на човешките ресурси, либерализацията на икономиката, финансовата система, фирмените стратегии).

Търсенето на причините за успеха на нациите и страните в международната конкуренция е сред най-често поставяните въпроси. Конкурентноспособността е един от основните проблеми на правителството и индустрията във всяка страна. Интензивни дискусии за конкурентността се водят в различни по обществено устройство и икономически просперитет държави, но остава основният контекст в него – търсенето на главните предпоставки за развитие на конкурентноспособността.

Според Портър този въпрос, макар и често поставян, би бил погрешен, ако целта е да се разкрият по възможно най-добрия начин основите на икономическото благосъстояние на фирмите или нациите. Вместо това е нужно фокусиране върху друг, много по-тесен въпрос, а именно: „Защо дадена нация става родина на успешни международни конкуренти в конкретна индустрия?” Или, иначе казано, защо фирмите, основани в определена страна, са способни да създават и да поддържат конкурентно предимство сред най-добре конкуриращите се в дадена област в света? И защо една държава често се оказва родина на толковамного от световните лидери в дадена индустрия?

Именно конкурентноспособността е обяснението за това защо Германия е родината на толкова много от най-изявените световни производители на печатарски машини, луксозни коли и химикали, защо малката Швейцария е родината на международните лидери във фармацевтиката, шоколадовите изделия и търговията и защо водещите компании в производството на тежкотоварни камиони и минна техника са базирани в Швеция, а Америка е създала превъзходни международни конкуренти в областта на персоналните компютри, софтуера, кредитните карти и филмите. Благодарение на конкурентноспособността на нациите си италианските фирми са изключително силни в изработването на фаянсови плочки, ски обувки, пакетиращи машини и апаратура за заводска автоматизация, а японските компании - доминиращи в потребителската електроника, производството на камери и фотоапарати, в сферата на роботиката и факс апаратите. Посочването на тази първопричина очевидно е от съществена важност за фирмите, които са принудени да се конкурират на все по-интернационализиращи се пазари. „Фирмата трябва да разбере какво има в собствената й страна, което е от критично значение за детерминирането на нейната способност или неспособност да създава и да поддържа конкурентно предимство от международна гледна точка.”[13] Същият въпрос е решаващ и за националното икономическо благосъстояние. Стандартът на живот на дадена страна в дългосрочен план зависи от способността й да постига високо и повишаващо се равнище на производителност в индустриите, в които се конкурират нейните фирми. Той почива на способността на фирмите да постигат подобряващо се качество или по-голяма ефикасност. Влиянието на собствената страна в преследването на конкурентно предимство в определени области е от огромно значение за нивото и ръста на производителността, който може да се реализира. „Политическите фактори като правило отчитат водещата роля на националната държава за съвременния експортен и международен маркетинг. Националната държава е негова главна, ако не и единствена характеристика.”[14]

2. Форми на регионална търговска интеграция

Терминът „интеграция” идва от латински (integratio) и в буквален превод означава обединяване. На отделни места в учебниците и справочната литература той се тълкува по-широко и определено с икономически нюанс. Икономическата интеграция по-специално се разглежда като форма на обединяване на отделни суверенни държави с оглед стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърдените общо-демократични принципи на междунардни отношения. Самото обединяване на държавите може да приеме различни форми от типа на: междудържавни обединения, междудържавни икономически съюзи, икономически блокове и др. Обединяването е подчинено на постигането на предварително определени цели.

В съвременната икономическа теория се употребяват също така термините регионална икономическа интеграция и субрегионална икономическа интеграция. Техният произход също е от латински (regionalis localis). По-специално регионално икономическата интеграция винаги е била разглеждана като процес на всеобхватно и дълбоко срастване на икономиките, най-малкото на няколко, намиращи се в непосредствена близост държави. При нейните конкретни форми на проява най-отчетливо се забелязва постепенно отстъпване на суверенитет срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При равни други условия развитието й зависи и от наличието на други области наблизо между интегриращите се държави като етническа, езикова, културна, религиозна и др.

Субрегионалната икономическа интеграция (известна още и като локална) се разглежда като обединяване на териториални единици от различни държави с общи граници. Като правило това са по-слабо развити райони, широко разпространени във всички части на Европа. При определени неблагоприятни обстоятелства именно техния периферен характер ги поставя в много по-неизгодна позиция в сравнение с тези, намиращи се в центъра. В този факт трябва да се търсят и мотивите за тяхното обединение.

Не се изключва на определена степен от своето развитие субрегионалната икономическа интеграция да прерасне в регионална. Типичен пример е съюзът Алпи-адриатика, който по-късно става прототип на т.нар. централно европейска инициатива.

В тази връзка регионализмът и многостранното сътрудничество са и едни от най-разпространените форми на проява на глобализацията днес. Те не са взаимно изключващи се, а по-скоро взаимно допълващи се. Именно като такива могат да отговорят на изискванията на днешния сложен взаимозависим свят. В основата на регионализма лежи стремежът към създаването на единен пазар с оглед подобряване достъпа на производителите до потребителите, избягване на множеството ненужни бариери и спънки.

Наблюдават се два типа регионализъм: единият стига само (или предимно) до премахване на граничните бариери, докато страните участнички следват свой собствен път на развитие; другият надхвърля значително равнището на сътрудничество и взаимопомощ и стига до отказ от част от националния суверенитет в името на изграждането на една общност, включваща не само единен пазар, но и хармонизиране на стандарти, правила, закони, политики в преразпределението, социалното подпомагане, отбраната. Това е типът интеграция, която непрекъснато се задълбочава, изглажда всички различия и оставя само разнообразието от културни ценности, национални езици, различни възгледи за развитие на обществото, като постепенно се превръща в един цялостен организъм, чийто механизъм на вземане на решения с консенсус води по естествен път до постепенно общо управление и отпадане на националната държава като орган на властта. Подобно развитие може да се получи само на регионално равнище, но на световно то не е възможно и не е необходимо.

От своя стана, многостранното сътрудничество се изразява в изработването на общи правила и принципи за взаимодействие в условията на глобализиращата се икономика. Тези правила и принципи представляват постигнатото съгласие за поемане на ангажименти от страна на членовете на една световна организация за спазване на определена дисциплина. Те са в основата на системата за регулиране на глобализацията в интерес на всички участници в него.

Измеренията на интеграционния икономически процес обединяват вътрешностопанските такива и измеренията на наднационално равнище (фиг.3).

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Фигура 3

Измерения на интеграционния икономически процес

Има различни типове интеграция в зависимост от целите на които е подчинена и на критериите, на които отговаря тази интеграция. Някои страни изграждат регионални търговски блокове, в които ограниченията намаляват под равнището на външната среда. Но икономическата интеграция е нещо повече от обикновенно либерализиране на търговските потоци на държавите на регионално равнище. Тя предполага и либерализиране на търговията с производствени фактори, фиксиране на валутните курсове, хармонизиране и координиране на фискалната и монетарната политики. Всичко това се прави с цел интегриращите се страни да извлекат максимална полза от интеграцията.

Основните признаци, въз основа на които може да се направи класификация на формите на икономическата интеграция включват:

1) прилагане на преференциални мита и увеличаване на квотите
2) прилагане на принципа на най-облагодетелствана нация
3) премахване на митата и намаляване/премахване на количествените ограничения
4) създаване на специални институции
5) провеждане на обща митническа политика спрямо трети страни
6) забрана за прилагане на антидъмпингови мерки
7) премахване на мерките с еквивалентен ефект на количествени ограничения
8) свободно движение на факторите за производство (стоки, услуги, хора, капитали)
9) провеждане на общи политики в другите сфери (регионална, конкурентна, селскостопанска и др.)
10) наличие на собствени средства (собствен бюджет)
11) прилагане на принципа на националното третиране
12) прилагане на принципа на взаимно признаване
13) хармонизиране на законодателството
14) система за обвързващи съдебни решения
15) провеждане на обща икономическа политика / тясна координация на икономическата политика
16) поддържане на неотменимо фиксиране на валутния курс / приемане на обща валута

На базата на тези основни признаци се разграничават следните няколко форми на икономическа интеграция:

- ПТЗ (преференциални търговски зони)
- ЗСТ (зони за свободна търговия)
- МС (метнически съюз)
- ВП (вътрешен пазар)
- ИВС (икономически и валутен съюз)

Показателна характеристика за настоящата класификация е, че всяко следващо ниво съдържа характеристиките на предхождащото го като добавя и нови такива.

Икономическа интеграция съществува тогава, когато две или повече страни провеждат политика в резултат на която се повишава икономическата им взаимозаменяемост. По този начин надеждата им е да нарастне производителсността на техните икономики. Интеграцията има различни стадии в зависимост от степента на коопериране на държавите, но като най-общо се очертават 2 категории и те са:

1. интеграция, в която имаме свободно движение на стоки, услуги и производствени фактори между държавите
2. интеграция, в която освен горепосоченото има и висока степен на коопериране на монетарната и фискална политика на държавите.

Освен двете основни категории на интеграция, тя има и различни стадии на коопериране, като съществува известна доза последователност между тях. Така например, с най-ограниченият тип интеграция са преференциалните търговски съглашения, където взаимните ограничения между две страни падат значително, но и двете ги поддържат високи за трети страни. Следващ стадий е свободната търговска зона, където държавите участники премахват напълно ограниченията помежду си, но всяка поддържа такива към вноса от трети страни. Митническият съюз е следващата фаза на интеграция - тук отново всички търговски пречки между държавите участнички са премахнати, но за разлика от предишните стадии, при този всички държави членки възприемат обща политика за ограничения на вноса от трети страни. Когато към митническия съюз се прибави и свободното движение на производствени фактори се стига до по-високия стадий на интеграция или обюия пазар, следван от икономическата интеграция, която е доста по-висок стадий на интеграция и при него индивидуалната свобода на всяка от държавите-членки да провежда своята макроикономическа политика е значително намалена. Преди икономическия съюз обаче стои монетарният, въпреки че двата стадия са много близки. Разликата е в макроикономическата политика на всяка от държавите-членки. При монетарния икономическия съюз съществува макроикономическа политика поставена на наднационално равниюе – т.е. отделната държава не я определя вече сама, докато при монетарният съюз има само хармонизиране на макроикономическата политика. Разликата е малко, но е по важен нейн нюанс.

Формите на балканската регионална икономическа интеграция могат да бъдат схематично представени в Пирамида на Балканската икономическа регионализация (фиг. 4).

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Фигура 4

Пирамида на Балканската икономическа интеграция

В основата на пирамидата са съглашенията за взаимни преференции, тъй като първоначалните форми на икономическо сътрудничество, апробирали интеграционния модел в регионалната икономика, на Балканите се осъществяват именно под формата на съглашенията, с които две или повече страни си предоставят взаимни преференции. Следващо ниво на пирамидата са зоните за свободна търговия, които не обхващат региона като цяло, но формират следващия по време и по сложност етап от икономическата регионализация на Балканите. В последната степен на развитие към настоящия момент, една част от страните, разположени на Балканския полуостров, участват в Митнически съюз, който представлява нова степен на сложност на регионализацията във външноикономическите отношения на региона.

2.1. Зони за свободна търговия

Свободните безмитни зони са особена част от територията на страната, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита. Тези зони се ограждат и обозначават, а когато се състоят от няколко отделни части , всяка част се огражда и обозначава по отделно. Те се създават в морски или речни пристанища, международни летища, транспортно-спедиционни центрове, по основни транспортни магистрали и в отделни промишлени и други стопански райони.

Предложението за създаване на свободна безмитна зона трябва да съдържа обосновки за дейностите и съображенията за икономическата и валутна ефективност, както и за източниците на средства, необходими за нейното изграждане.

В свободните безмитни зони могат да се извършват производствени, търговски и други свързани с тях стопански дейности и по-специално:

организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;

товарене, разтоварване и транспортна обработка на не обмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;

складиране и съхраняване на внесени не обмитени стоки, предназначени за износ;

обработка на не обмитени стоки за износ – сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване;

търговска дейност, представителство и посредничество;

зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози;

банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества.

Временният безмитен внос на стоки от зоната в страната се разрешава при ремонт, преработка и други специализирани услуги, както и за организиране на изложби и рекламни мероприятия.

Внасянето на стоките в свободните безмитни зони и складове не изисква представяне на стоките и тяхното деклариране пред митническите органи. Представянето на стоките при внос в тези зони пред митниците е винаги задължително, когато са поставени под митнически режим като той се прекратява с внасянето на стоките в свободната зона или склад. Този режим важи и за стоките, за които има процедура за възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове или подлежат на облагане с износни митни сборове.

Престоят на стоките в свободната зала или склад не е ограничен. В този период от време могат да бъдат извършвани всякакви действия от промишлен или търговски характер със стоките въз основа на правилата на конкретната нормативна уредба. Това са операции, които могат да бъдат извършвани при митнически режим на “активно усъвършенстване” или “пасивно усъвършенстване”. Забраната да бъдат извършвани посочените операции зависи от естеството на стоките и възможността да се упражнява митнически надзор.

Чуждестранните стоки, намиращи се в свободни зони и складове могат да бъдат поставени под един от видовете митнически режими и направления, който е задължителен за тях. Местните стоки могат да бъдат предмет на операции по тяхното съхраняване.

Операциите извършвани със стоките, намиращи се в свободната зона или склад се отразяват в счетоводната отчетност на лицата, извършващи посочената дейност от момента на въвеждане на стоките до момента на тяхното изнасяне. В този процес се упражнява и митнически контрол.

2.2. Общ пазар

“Понятието Общ пазар… е свързано с идеята за премахване на всички пречки в обмена в рамките на Общността с цел да бъдат сляти националните пазари в единен, общ пазар, отговарящ на условия, които са възможно най-близки до същинския вътрешен пазар”[15].

Член 2 от Римския договор[16], подписан през 1957, поставя следната цел пред Европейската икономическа общност (ЕИО): “Общността има за задача, чрез създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на обща политика или дейности да насърчава в рамките на Общността хармонично, балансирано и устойчиво развитие на стопанските дейности, високо равнище на заетост и социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока степен на конкурентноспособност и сближаване на икономическите показатели, високо равнище на защита и усъвършенстване на качеството на околната среда, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот, икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите-членки”.

За да се постигне горното, беше важно да се отворят границите, позволяващи на хора, стоки, услуги и капитали свободно да се предвижват в рамките на Общността, и в същото време да се установят общи солидарни политики и финансови инструменти за осъществяването им между страните-членки.

Изграждането на Общ пазар е декларирано политически като “завършено” на 1 януари 1993, но дори и тогава този сложен проект фактически не е напълно завършен.

Съществува спор дали понятието Общ пазар е идентично с понятието Вътрешен пазар. Според дефиницията на Единния Европейски акт[17] вътрешният пазар е: Пространство без вътрешни граници, в което се осигурява свободно движение на стоки, лица, услуги и капитал.

В литературата господства мнението, че понятията са идентични, макар че при сравнение на двата текста и цялостното им тълкуване е очевидно че понятието Общ пазар има по-широк смисъл от термина Вътрешен пазар. Вътрешният пазар обхваща само свободното движение на “стоки, услуги, лица и капитал”, а Общият представлява общ единен пазар на ЕС, слял в себе си националните пазари.

Поради по-широкия смисъл на понятието и господстващото в литературата мнение ще разгледам Общия пазар, който обхваща в своето съдържание и Вътрешния.

Изграждането на Общия пазар е сърцевината на европейското обединение. Чрез него страните-членки създадоха еднородно европейско икономическо пространство, в което митническите и търговските бариери бяха премахнати. В основата му стоят някои основни свободи: свободното движение на стоки, на хора, на услуги и на капитали. Практическото им осъществяване позволява преди всичко да се предостави свобода на действие на производствените фактори- труда и капитала. Работещите имат свободен достъп до предлаганите нови работни места там, където има по-голямо търсене и по този начин могат да се възползват от по-добри условия за труд и заплащане. Те могат да се установят със семействата си във всяка страна-членка на Общността и да работят в нея. Предприятията могат да произвеждат и да продават продукцията си в условията на свободна конкуренция в страната-членка, където условията са най-благоприятни за техните интереси. В съответствие с общностните договори, никоя страна не може да осигурява на своите граждани третиране, което би ги поставило в по-благоприятни условия в сравнение с гражданите на останалите страни-членки.

2.3. Митнически съюз

Митническият съюз е понятие от икономиката, което изразява степен на икономическа интеграция. Митническият съюз надгражда понятието зона за свободна търговия като прибавя към него и обща митническа политика. Това означава, че страните членки образуват единна митническа зона спрямо трети страни и премахват всякакви вътрешните тарифни и нетарифни търговски ограничения. В резултат на това страните от съюза прилагат единна митническа тарифа (върху вноса и износа на стоки от и към трети страни), важещи за целия митнически съюз.

Причините за изграждане на митнически съюз биват икономически и политически, а ефектите от създаването - положителни или отрицателни. От положителните икономически ефекти най-важните са: постигане на по-висока ефективност в производството (икономии от мащаба на производство) и създаване на на нови търговски потоци. Сигурни ефекти са: пренасочване на част от международната търговия засегната от създаването на съюза, както и преразпределение на икономически блага между потребители, производители и държава. Пренасочването на търговски потоци може да се разглежда и като следствие на непряката дискриминация на външни за митническия съюз държави, тъй като всяка една икономическа интеграция е автоматично и дезинтеграция спрямо нечленуващите.

Пример за митнически съюз от настоящето е Южноафриканският митнически съюз. Европейският съюз, представляващ много по-високо ниво на регионална интеграция (както икономическа, така и политическа), също включва и степента митнически съюз.

Митническият съюз е в основата на единния пазар на Европейския съюз с четирите си свободи: свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Този единен пазар със своите 370 млн. потребители е най-големият в индустриализирания свят. Единният пазар без вътрешни граници е катализаторът на икономическата интеграция на Европейския съюз.

Създаването, развитието и управлението на един общ единен пазар, където стоките се движат свободно, е възможно само в рамките на Митнически съюз, където съществуват общи правила на външните му граници. Без Митническия съюз на Общността, общата политика за търговия и развитие на Европейския съюз, неговият селскостопански пазар и ефективната координация на икономическите и валутните политики не биха били възможни.

През 1958 г. първите шест страни-членки създадоха това, което се превърна впоследствие в Европейски съюз. Една от първите стъпки бе създаването на обща тарифа, която да даде възможност да се премахнат всички мита при търговията между страните-членки, като се обединят отделните им и много различни тарифи в една-единствена за цялата Европейска общност. Обединяването на тарифите приключва през 1968 г.: всички мита и ограничения между шестте страни-членки, които основават Общността, са премахнати и е приета Общата митническа тарифа – единна външна тарифа, прилагана за вноса на стоки от страни извън тази Общност.

Митническото законодателство, с изключение на частта, отнасяща се до тарифното обединяване, е създавано постепенно, за да може, където и да се внасят стоки в Общността, те да бъдат обект не само на еднакви тарифни правила, но и на еднакви митнически разпоредби, и за да може тарифата да се прилага навсякъде по един и същи начин. Създадени са общите правила за произход, процедурите по складирането и всички останали митнически инструменти. Най-голямото постижение е създаването на Единния административен документ (ЕАД) през 1988 г., когато е направена една голяма стъпка в опростяването на митническите процедури и е приет формуляр на декларация, който заменя 150-те отделни документа, използвани преди това от митническите администрации в страните-членки.

Преди създаването на Единния пазар свободното движение на стоки в Общността е невъзможно поради съществуващия огромен брой митнически формалности на границите. Митническото законодателство, въпреки че е било хармонизирано, не се е прилагало по един и същ начин. Независимо че митата при търговията между страните-членки са били премахнати, е имало много малка разлика в административната тежест между търговията вътре в Общността и търговията със страни, които не са членки – същото е било валидно и при движението на пътниците. Постоянният поток от нови национални закони и закони на Общността, регламенти и стандарти за здравеопазване, защита на потребителите и т. н., се е прилагал от митническите служби на вътрешните граници. Първата стъпка в постигането на истински вътрешен единен пазар е замяната на “митническите” формалности на вътрешните граници с нови системи за финансов, статистически и друг контрол, които не изискват контрол или представяне на документацията в момента, в който стоките преминават вътрешните граници.

И така от 1 януари 1993 г. всички “митнически” проверки на вътрешните граници, включително и употребата на единен административен документ, престават да се извършват при движението на стоки.

Докато свободното движение на стоки в Европейския съюз е вътрешният аспект на Митническия съюз, прилагането на Общата митническа тарифа при внос на стоки през външните граници на Митническия съюз е външен аспект. Митническите служители контролират прилагането на Общата търговска политика, определяща единни тарифни ставки при митническото облагане на внасяните в Общността стоки, а също и изключенията, забраните и наложените ограничения.

Общата митническа тарифа (ОМТ) е единна за всички страни-членки на Съюза, но при внос на различните стоки ставките на митата са различни в зависимост от вида им и откъде се внасят. Ставките на митата силно зависят от икономическата чувствителност на продуктите и са средство за защита на икономическите интереси на Общността.

Чрез митническите служби на страните-членки, заедно с други национални агенции, Митническият съюз предпазва гражданите на Европейския съюз, като извършва контрол върху вноса по отношение на:

здравните рискове при хранителните стоки, като месо, птици, мляко, яйца, зеленчуци, плодове и вина, внасяни от трети страни;

радиоактивни материали;

околната среда (контрол върху внасяните отпадъци и опасни стоки, контрол върху озоноразрушаващите вещества);

наблюдение на или предотвратяване на международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (Вашингтонска конвенция 1983 г. - CITES).

Съгласно националното законодателство се извършва контрол и за предотвраряване на незаконната търговия със:

Наркотици

оръжия и амуниции

порнографски материали.

След като митата се намаляват и асортиментът от внасяните стоки се увеличава, защитата на икономическите интереси на Европейския съюз все повече се насочва към използването на нови инструменти. Проявата на нелоялна търговия обикновено се изразява в дъмпинг или в заплащането на незаконни субсудии. Дъмпинг съществува, когато износител в трета страна продава определени стоки на пазара на Общността по-евтино, отколкото на местния пазар. Санкции могат да бъдат наложени за субсидии, в случай че определени стоки, изнесени в Общността, се ползват от субсидии, за които се счита, че са незаконни според определенията в споразумението на СТО.

И в двата случая Комисията може да извърши подробни разследвания в заподозрените страни.

Търговски санкции под формата на допълнителни защитни мита (антидъмпингови мита) или изискване за вносителите да предприемат определено ниво на цените (ценово предприемане) могат да бъдат наложени при внос, който причинява значителни икономически трудности на производителите в Европейския съюз заради практикуване на нелоялна търговия. В такъв случай се взема предвид ефектът от тези мерки върху интересите на потребителите. Антидъмпингови и изравнителни мита се въвеждат като допълнение към ставките на митата в Общата митническа тарифа.

Митническите администрации на страните-членки прилагат[18] мерки за наблюдение и ограничение, докато Европейският съюз създава правилата. Целта е защита на производителите от Общността и узаконяване на търговските интреси на вносителите при прилагането на правата на интелектуална собственост. Незаконният пазар на дизайнерски стоки, т. е. часовници и модни дрехи с “име” или търговска марка - фалшифицирани стоки, както и на такива стоки, за които не са заплатени правата на интелектуална сибственост - пиратски стоки, е нараснал значително.

Системата позволява на притежателите на права да настояват за митническа намеса, когато заподозрените стоки са под митнически контрол. Стоките могат да бъдат задържани за кратко, докато притежателите на права върху интелектуална собственост или търговска марка успеят да повдигнат въпроса пред съответния национален съд и съгласно националното право да потърсят компенсация. Митниците в Европейския съюз подпомагат прилагането на общите селскостопански и риболовни политики, като допринасят също така и за тяхното развитие и модернизиране.

Несъответствието между ниските цени на световния пазар и високите цени в Европейския съюз може да доведе до нарастване на вноса или до загуби за износните пазари. Необходима е една гъвкава система, за да може фермерите от Европейския съюз да бъдат защитени от евтин внос и в същото време износът на тяхната продукция да бъде насърчаван.

Митническите администрации също така изчисляват и изплащат “субсидиите”, предвидени за износ в трети страни. Размерът на митата и субсидиите се фиксира от общите пазарни организации, чиято цел е да се грижат за стабилността на пазарите и да обезпечават достигането на храната до потребителите на разумни цени, както и да осигуряват достойното съществуване на фермерите и рибарите.

Митническият съюз играе ролята на механизъм за привеждане в действие на общата външна политика и общата политика на сигурност, при които се прилагат мерки, като санкции и ембарго. Те са все по-широко прилагани при оказване на натиск върху страни, чието поведение се определя като неприемливо от световната общност. Митниците играят главна роля при прилагането на икономическите санкции при вноса и също така се намесват и при износа за страни, към които се прилагат такива санкции.

Друг пример за мерки на външната политика е контролът върху износа на оръжия и контролът върху износа на стоки с възможна двойна употреба. Стоките с възможна двойна употреба са стоки, които са произведени за цивилни цели, но които биха могли да се използват и за военни цели. Някои химикали например могат да се използват и за направата на торове, и за експлозиви.

Митниците подпомагат предотвратяването на износа на защитени културни стоки и съдействат за тяхното завръщане в страните-членки, на които те принадлежат.

От първия ден на присъединяването митническата администрация на страните-кандидатки трябва да управлява и контролира границите си, които ще бъдат външни граници на Съюза, в интерес на населението на Европейския съюз и търговските оператори. Тъй като няма митническа администрация на Общността, достиженията на правото на ЕС (acquis) за митниците трябва да бъдат прилагани по хармонизиран начин при всеки пункт от границата на Съюза. Достиженията на правото на ЕС (acquis) в глава 25 – Митнически Съюз – включва Митническия код на Общността и разпоредбите за прилагането му; Комбинираната номенклатура; Общите митнически тарифи, включващи търговски преференции, тарифни квоти и тарифно суспендиране и друго митническо законодателство извън обхвата на митническия код, като например законодателството за фалшиви и пиратски стоки, наркотични растения и износ на културни стоки.

Достиженията на правото на ЕС (acquis) съдържат основно набор от инструменти, осигуряващи функционирането на Митническия съюз и ефективната защита и контрол на външните граници. Без Митническия съюз на Общността общата търговска политика и политика за развитие на Европейския съюз, неговият общ селскостопански пазар и ефективната координация на икономическите и валутни политики не биха били възможни.

Преговорите по глава митнически съюз се фокусират главно върху приемането на достиженията на правото на ЕС (acquis). От страните-кандидатки обаче се изисква информация за изграждането на достатъчен оперативен капацитет на техните митнически администрации.

Митническите администрации трябва да гарантират[19], че развитието и прилагането на стратегия за събиране и управление на приходите ще даде възможност националните и европейските митнически приходи да бъдат акуратно събирани, отчитани, изплащани, докладвани и проверявани в национален и европейски мащаб. Това изисква от страните-кандидатки да разработят политики, системи, процедури, технологии и инструменти, съответстващи на изискванията и стандартите на Европейския съюз.

От митническата администрация се изисква да разполагат с цялото необходимо оборудване за развитие на непосредствени и ефикасни операции за митнически контрол на пристанищата, летищата и земните граници и във вътрешността, способен да улесни потока от законни пътници и търговия, като осигурява събиране на национални и европейски приходи и социалната защита на национални и европейски граждани. Това предполага, без изчерпателност:

- висококачествено оборудване и средства за изпитания, контролни и изпитващи устройства, радио и телекомуникационни устройства и други инструменти и оборудване, позволяващи по-високо ниво на изпитване на превозни средства и товари (напр. набор от инструменти, крикове, кари и т.н.), специализирано оборудване (напр. рентгенови коли, специално обучени кучета и пр.) срещу укрити нелегални стоки (напр. ядрени материали, наркотици и т.н.) и, при нужда, оборудване за нощно виждане и топлинно засичане.

- Развиване на одиторски контрол след митническото освобождаване.
- Развитие на сътрудничество на политическо и оперативно ниво между различните агенции, работещи по границите и вътре в страната и насърчаване на международното сътрудничество между митническите услуги.
- Системите за разследване и информация в подкрепа на Граничния и вътрешен контрол трябва да бъдат създадени, развити, използвани и редовно преразглеждани.
- Създаване, развитие, използване и редовно преразглеждане на профила на риска, със специален акцент върху икономическата ситуация във въпросния регион за всеки пункт, където се упражнява митнически контрол. Подбор за митническа проверка, основан на точен анализ на съдържащия се риск.

Всяка страна-кандидатка трябва да осигури пълното инсталиране и функциониране във възможно най-кратки срокове на съответните митнически ИТ апликации, необходими за плавното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). Страните-кандидатки ще трябва също да обърнат специално внимание на развитието на техните ИТ системи, за да направят възможен обмена на компютъризирани данни между Европейския съюз и техните администрации.

3. Методика на гравитационния модел за анализ на външноикономическите отношения

Гравитационният модел (Gravity Model) е „Метод за предсказване на количеството взаимо­действия между две населени места. Според този подход взаимодействието е правопропорционално на произведението от броя на населенията на две­те селища и обратнопропорционапно на разстоя­нията между тях. Моделът може да се представи с уравнението Мij = РiРj/dij2, където Мij е количест­вото движение между i и j, Pi е населението на се­лището i, Pj е населението на селището j, а dij е разстоянието между двете населени места i и j. Взаимодействието Мij може да бъде броят на пре­селниците, обемът на превозените стоки, броят на писмата или на телефонните разговори и т.н. Раз­стоянието може да бъде измерено по различни начини, включително в километри (мили) или в транспортни разходи. В по-сложните модели се вземат под внимание някои характеристики на на­селението на двете селища, изразени чрез подхо­дящи тегловни коефициенти.”[20]

Според този модел търговията между две страни зависи от техния размер и от разстоянието помежду им, също както във физиката силата на привличане между две тела е право пропорционална на масите им и обратно пропорционална на разстоянието помежду им. Други фактори които влияят на търговския обмен между две страни, са нивото им на икономическо развитие, наличието на обща граница помежду им, а също и наличието (или липсата) на езикова бариера между тях. Ако приложим този статистически модел към база данни за търговията между 82 страни по света за периода 1989-2000 г., ще видим, че той предвижда с голяма точност търговските потоци между всички страни. Така например търговският обмен между Австрия и Германия е голям, защото двете страни са богати, близо са една до друга, имат сухопътна граница помежду си и народите им говорят на един и същ език. А търговията между Боливия и Бурунди е нищожно малка, защото двете страни са малки, бедни, далече са една от друга и нямат нито обща граница, нито общ език. Гравитационният модел на външната търговия е полезен именно защото ни позволява да изчислим „нормалните” нива на търговия между всеки две страни по света.

Икономическите ефекти от интеграцията, измервани с гравитационния модел, се изразяват в това, че след падане на ограниченията в търговията между държавите, участнички в интеграционната общност, се повишава производителността на техните национални стопанства, както и икономическият климат във всяка от държавите става значително по-благопирятен. Движението на стоки и услуги обаче е ограничено по отношение на трети страни, нечленуващи в общността. Тъй като вносът от държавите-членки в съюза се третира по-благоприятно в сравнение с произхождащия от трети страни, може да се очаква, че търговията между държавите-членки на един съюз ще нарастне в сравнение с по-скъпата търговия със страни извън него. Този ефект се измерва чрез уеднаквения ефект на търговията или:

1. Ефект на благосъстоянието

Повишава се благосъстоянието на страната вносител в резултат от понижаване цените на вноса и увеличаване на неговия обем /ефект от създаване на търговия/, вносът с по-ниски разходи от страна нечленка на също се измества към внос с по-големи разходи от страна-членка /ефект от отклонение на търговията/. Логично е да се мисли, че ако вторият ефект е по-голям от първия, е налице понижаване на благосъстоянието в странта вносител и обратно. Факторите, които влияят върху създаването и отклонението на търговия са разходите за производство в страна членка и такава, която все още не е в съюза, както и еластичността на търсене и предлагане в страната вносител. Ако еластичността е по-висока, то тогава има по-висок ефект на създаване на търговия. Митническият съюз може да увеличи или намали ефекта на благосъстоянието в зависимост от условията, при които възниква. Интеграционната общност води до създаване на търговия и увеличаване на благосъстоянието при следните условия:

- ако търговските бариери преди създаване на общността са били големи - ако наложи висока обща митническа тарифа - ако броят на страните членки е голям - когато в съюза влизат страни с конкурентни, а не допълващи се икономики - ако преди влизането на страната в съюза, търговията между страните е била силно развита

2. Динамичен ефект

С намаляването на търговските ограничения, отраслите, които допреди това са били под протекционистична политика, трябва да могат да отговорят на по-високата конкуренция главно чрез технологично обновление. Фирмите, които не успеят да направят това освобождават ресурси за по-конкурентноспособните отрасли и в крайна сметка това води до повишаване ефективността на използваните ресурси, следователно и до увеличаване на икономическото благосъстояние. Динамичният ефект се изразява в усъвършенстване разпределението и усвояването на ресурси, подобряване на организацията на производството и инвестиционните разходи в нови технологии.

4. Европейската интеграция като основна характеристика за външноикономическо развитие на Балканите

Официално заявената позиция на ЕС по отношение на организацията на световната търговска система се основава на три главни принципа: свободен достъп до пазарите, справедливи условия на търговия (конкуренция), зачитане на поетите в СТО ангажименти от всички страни. Свободата на движение на стоките е един от основните стълбове на единния европейски пазар, определен от Римския договор като “пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали”. Постигането на тази цел изисква да се прилагат “еднообразни принципи при тарифните промени и сключването на тарифни и търговски споразумения, уеднаквяване на мерките за либерализация, износната политика и мерките за търговска защита, включително тези, които следва да се предприемат в случаи на дъмпинг или субсидии”.[21]

Целта на общата търговска политика е създаването на територията на страните членки на Общността на единен вътрешен пазар, освободен от всякакви вътрешни търговски ограничения и представляващ единен търговски блок в отношенията с външния свят. За постигането на тази цел Договорът предвижда установяване на митнически съюз и премахване на количествените ограничения при вноса и износа, както и на всички мерки с еквивалентен ефект.

Митническият съюз се изгражда чрез:

- възприемането на обща митническа тарифа в отношенията с трети страни;
- забрана на вносните и износните мита и всички такси с равностоен ефект между страните членки на Общността.

Общата митническа тарифа се прилага по отношение на всички изделия, внесени в Общността отвън, и никоя държава членка не може да се отклони от нейните постановления. По този начин се осигурява равностойно третиране и възможност всички стоки, намиращи се в свободна циркулация на територията на Общността, да се ползват еднакво от свободата на движение, независимо дали произхождат от страна членка или са внесени от трета страна. Изработването и изменението на тарифата са прерогатив на Съюза и неговите изпълнителни органи, но прилагането й е дело на отделните страни членки и техните митнически власти. Нерядко това води до възникване на спорове, отнасяни за решаване от Европейския съд. Чл.28 на Римския договор предвижда при определени условия, т.е. когато дадено изделие не се произвежда в страните от ЕС или на пазара се чувства недостиг, митата да бъдат суспендирани за определено време (обикновено за период от 6 месеца) с решение на Съвета.

Възможност за прилагането на някои преференциални мита по отношение на отделни стоки или в рамките на определени квоти е предвидена в сключените споразумения с отделни страни и региони. ЕС има изградена сложна схема от многостранни, регионални и двустранни споразумения, регулираща взаимоотношенията с търговските му партньори. Това са:

- Митнически съюзи (с Турция, Малта, Кипър). - Споразумения за свободна търговия (със страните от ЕАСТ, формирайки Европейско икономическо пространство), включващи много от аспектите и задълженията на ЕО, в т.ч. свободното движение на капитали, хора и услуги, създавайки по този начин разширен единен пазар. - Споразумения за търговия и сътрудничество (със страните от Централна и Източна Европа), включващи търговски клаузи, чиято цел е оживяване на двустранната търговия, както и клаузи за търговско и икономическо сътрудничество в определени сфери от общ интерес. - Европейски споразумения за асоцииране (с част от новите демокрации от Централна и Източна Европа), които надхвърлят договореностите в рамките на споразуменията за търговия и сътрудничество, като гарантират институционална основа за политически диалог. - Споразумения за партньорство и сътрудничество (с Русия, бившите съветски републики и Монголия), предвиждащи по-ограничено сътрудничество (либерализиране на търговията без изискване за създаване на зона за свободна търговия). - Евросредиземноморски споразумения за асоцииране (преференциални търговски споразумения със страните от Магреб и Машрек), предоставящи безмитен достъп за всички или за по-голямата част от индустриалните им изделия, специфични отстъпки за част от селскостопанските им продукти и известна финансова помощ под формата на дарения и заеми. - Преференциални споразумения със страните от АКТ (предоставящи облекчен търговски режим за страните от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион на основата на Общата система от преференции), включващи помощ за развитие и възстановяване и специални търговски договорености, осигуряващи на стоките от тези държави облекчен достъп до пазарите на ЕО (освобождаване от всякакви мита по отношение на 99,5 на сто от износа им в Общността, без от тях да се изискват някакви реципрочни отстъпки).[22] - Споразумения за стабилизация и асоцииране (най-новите споразумения, сключвани със страните от Югоизточна Европа, по-точно – Западните Балкани), акцентиращи върху либерализацията на търговията, хармонизирането на законодателствата в търговията, изграждането и развитието на институционалния и административния капацитет за прилагането им, ясно формулирани реформи в търговската политика. - Непреференциални двустранни споразумения за търговско и икономическо сътрудничество (колективни споразумения със страните от Латинска Америка в подкрепа на регионалната интеграция, съгласно които всички латиноамерикански страни се ползват от общите търговски префернции на Общността, както и от други мерки за стимулиране на стоковия им износ). - Специални секторни споразумения (текстил, изделия на ЕОВС, автомобили и др.), регулиращи търговската политика на Общността в съответния сектор.

Наред с митата в страните членки на ЕС се прилагат и някои нетарифни ограничения. В случаите, когато свободното движение на дадена стока на нормална цена се осъществява при такива условия, че може да причини сериозни щети на производителите от Общността и да разстрои пазара й, правото на ЕС предвижда възможност за въвеждане на мерки за наблюдение и на защитни мерки в рамките на общия вносен режим. Наблюдението е необходимо, за да се установи действителното наличие на щети, а защитните мерки имат за цел да предотвратят увреждането на производството и пазара от вноса на дадена стока в големи количества. Към тези мерки спадат антидъмпинговите и антисубсидийните процедури. Защитни клаузи се съдържат във всички споразумения за търговия и сътрудничество или за асоцииране, сключени между ЕС и отделни страни или групи страни. Освен тях в ЕС се прилагат и други мерки с подобен ефект. Това са: количествени ограничения (квоти), предварително импортно лицензиране, двойно лицензиране, доброволни ограничения, които осигуряват защита на пазара на Общността

Най-известното в ЕО нетарифно ограничение на търговията е нейният антидъмпингов кодекс. В случаи на дъмпинг (когато цената на вносната стока е по-ниска от нормалната производствена стойност) Комисията на ЕО налага антидъмпингови мита. Като основа за предприемане на подобен род защитни мерки се използват понятията “нормална стойност” (сравнимата цена, реално платена или платима при обичайни търговски условия за подобна стока) и “експортна цена” (реално платената цена за стока, продадена за износ в ЕО). Разликата между двете определя равнището на антидъмпинговото мито. Подобна процедура се използва и при антисубсидийните мерки. Това са защитни действия, прилагани спрямо стоки, чието производство в страната производител се субсидира от държавата и на тази основа успяват да получат пазарен дял в Общността за сметка на местните промишлени отрасли. За разлика от антидъмпинговите мерки обаче тези действия се предприемат в сравнително редки случаи, тъй като трябва да се докаже, че субсидираният внос причинява вреда на вече съществуващо в ЕО производство или забавя въвеждането му.

Нов инструмент на търговската политика, използван от 1984 г. насам, наречен “незаконни търговски практики” (например ограничения при износа или контрол при вноса), предвижда защита от нелоялна конкуренция, несъвместима с международната практика и признатите закони. Мерките, които Комисията може да вземе, включват: суспендиране или отнемане на договорени концесии; повишаване на мита или въвеждане на вносни такси; въвеждане на количествени ограничения или други мерки, променящи условията за износ или внос от трета страна. Обтекаемостта на дефиницията дава възможност за предприемане на силно протекционистични мерки, но в действителност този инструмент се прилага в много редки случаи.

В сферата на регионализацията на търговските взаимоотношения, ролята на ЕС се разширява особено активно по отношение политиката на конкуренцията.

Още в Римския договор (чл. 85-94) се отделя значително място на политиката за защита на конкуренцията. Основната задача е чрез поддържане на ефективна конкурентна среда в общия пазар да се създадат условия за динамично икономическо развитие и оптимално разпределение на обществените ресурси. В контекста на основните цели на ЕС политиката на конкуренция има и друга важна функция – ускоряване изграждането на единния европейски пазар. Споразумения и практики, които препятстват конкуренцията в Общността, оказват задържащ ефект върху европейската икономическа интеграция. Без наличието на действени механизми за контрол върху ограничителните търговски практики единното европейско икономическо пространство би могло лесно да бъде разделено чрез съгласувани действия на отделни икономически субекти.

В този смисъл общата политика на конкуренцията от органите на ЕС е необходимо условие за функционирането на един пълноценно интегриран европейски пазар. По своите адресати правилата за защита на конкуренцията в ЕО се разделят на две групи:

1. в първата се причисляват норми, регулиращи пряко икономическото поведение на предприятията и техните асоциации. Разпоредбите на Договора забраняват споразумения между предприятия и едностранни действия на злоупотреба с икономическа власт, които ограничават конкуренцията в Общността;
2. правилата от втората са насочени към евентуални антиконкурентни действия на страните членки и техните предприятия, т.е. нормите в областта на конкуренцията се разпростират и върху държавните предприятия. Забранява се всяка намеса на държавни органи в дейността на публичните предприятия, която води до нарушаване правилата за защита на конкуренцията в Общността. Под стриктен контрол се поставят държавните помощи.

За несъвместими с Общия пазар се обявяват всички споразумения между предприятия, решения на асоциации от предприятия и съгласувани практики, които оказват въздействие връху търговията между страните членки и които целят или предизвикват ограничаване, предотвратяване или деформиране на конкуренцията (например: пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия, ограничаване на производството и пазара, поделяне на пазари или на източници на снабдяване и др.). Забранява се всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия, заемащи монополно положение на пазара.

Твърдата позиция на ЕС за възобновяване на многостранните търговски преговори е израз на политиката на Съюза и ценностите на “европейския социален модел”. Тя се основава на стремежа към още по-голяма либерализация на търговията със стоки и услуги, както и на потока от инвестиции, за да могат да се използват изгодите от ефективността на глобално интегрираната икономика. Това означава да се намери рационален и ефикасен начин да се регулират и насочват свободно действащите пазарни сили посредством комплекс от международно приети правила, осигуряващ “честна игра”, по-справедливо разпределение на изгодите от глобализацията и съгласуване на икономическите със социалните цели. Подобен подход и сходни цели вече бяха приложени и при формирането на Единния вътрешен пазар: комбинация от по-голяма отвореност на икономиката и по-свободен достъп до пазара с необходимите правила в сферата на икономиката, социалната политика и опазването на околната среда. По този начин ЕС действа едновременно като лаборатория за изпробване на механизмите, необходими за управление на глобализацията, и като активно действаща страна в този процес, опитвайки се да лансира европейските ценности.

Търговската политика е ключов фактор за засилване позициите на ЕС в световната икономика, особено в съвременните условия на ускорена интернационализация и глобализация. ЕС има интерес от направляване на глобализацията, така че да се осигури по-равностойно разпределение на изгодите от реализирания растеж между страните и вътре в отделно взета страна. За тази цел ще трябва да се изгради система за управление на една отворена, либерализирана, интегрирана световна търговия. Това може да стане чрез система от приети с консенсус правила за търговия и инвестиции, благоприятстващи и гарантиращи либерализацията на международната търговия. Организацията и механизмът на управление на ЕС могат да служат като модел за изграждане на интегриран пазар, за създаване на общи правила и механизми на солидарност и социално подпомагане. Една глобална икономика се нуждае от повече международно приети правила и по-силни международни организации, които да бъдат в състояние да контролират и управляват съществуващите рискове. Целта на тези правила е да се премахнат пречките пред търговията и се създадат условия за управлението й по прозрачен и недискриминационен начин.

Глава втора

Анализ на развитието на турската икономика и връзките й с балканските страни

1. Основни характеристики на съвременната турска икономика

Турската икономика се нарежда на 17-то място в света и на 9-то в Европа по Брутен национален продукт (БНП), вълизащ на 400 млрд. долара (табл. 1- 5). Таблица 1. Показатели за състоянието на турската икономика[23]

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Турската икономика с ръст от 7 % през последните четири години се нарежда и на едно от първите места сред икономиките на страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Благодарение на икономическата програма, която турската страна следва, инфлацията през 2005 г. достига най-ниски нива от 37 години насам, а потребителските цени отбелязват ръст от 7,72 %, цените на производителите - 2, 26 %. През 2006 г. тези показатели са съответно 9,65 % и 11,58 %. Целта на Турция е да догони европейските страни по тези показатели.

Таблица 3. Показатели за състоянието на турската икономика[24]

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Съотношението на бюджетния дефицит към БНП е намаляло под 3 %. В резултат на политиката за фискална дисциплина през 2005 г. съотношението на нетния публичен дълг към БНП възлиза на 57 %. Така Турция е готова за покриване критериите от Маастрихт.

Таблица 4. Показатели за състоянието на турската икономика[25]

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Обемът и структурата на външната търговия на Турция, страна с действаща пазарна икономика, се променя в резултат на икономическите реформи, реализирани през последните двайсет години. Обемът на износа от Турция в този период е нараснал двадесет и два пъти. Експортът през 1980 г. е 2,9 млрд. долара, през 2006 г. достига 86 млрд. долара, а вносът - 137 млрд. долара. В резултат на това външнотърговският стокообмен достига 223 млрд. долара. Експортът за последните 12 месеца, изчислен през септември 2007 г., е надхвърлил 100 млрд. долара. Промишлените суровини формират 81 % от експортните стоки.

Таблица 5. Показатели за състоянието на турската икономика[26]

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Динамичната икономика, големият вътрешен пазар, конкурентоспособният индустриален сектор и квалифицираната работна ръка предлагат благоприятни условия за чужди инвестиции. В тази връзка приетият през 2003 г. Закон за чуждите инвестиции предлага на чуждите инвеститори равни условия, отменя лимита на капитала и разрешителните за чуждите инвеститори. Законът премахва и ограниченията пред чуждите юридически и физически лица за придобиване на недвижимо имущество на територията на Турция. Като пример може да посочим процедурата за регистриране на фирма, която днес не отнема повече от един ден. През последните години бе отбелязан сериозен ръст на външните капитали. През 2005 г. директните чужди инвестиции достигнаха рекордните 9,7 млрд. долара. През 2006 г. заедно с приватизационните сделки в страната са реализирани директни чужди инвестиции, възлизащи на 20 млрд. долара.

Турските бизнесмени разширяват инвестициите си в съседни страни и страни от региона, като не се колебаят да работят и в тежки условия, съществуващи в държави като Афганистан и Ирак. Туските строителни фирми са реализирали успешно повече от три хиляди проекта по международните страндарти в 67 страни на четири континента. През 2006 г. общата стойност на строителните сделки възлиза на 78 млрд. долара.

Замеделското производство формира 10 % от БНП на страната. През изминалите години заетостта в този сектор е била 34 %, но днес 20 900 000 души, занимаващи се със земеделие, са преминали в други сектори. Заедно с това 7 % ръст на икономиката, отбелязан през 2006 г., е разкрил възможности за нова работа на 1,2 милиона души.

Турция представлява естествен енергиен мост между богатия на природни ресурси Каспийски басейн, Средния изток и световния пазар. Проектът "Енергиен коридор "Запад-Изток" е създаден с цел алтернативното и сигурно транспортиране на енергийните източници от Кавказ и Средна Азия към западния пазар. Енергийният коридор "Запад-Изток" обхваща три проекта: петролопровода "Баку-Тифлис-Джейхан" (БТД), газопровода "Южен Кавказ-Баку-Тифлис-Ерзурум" (БТЕ) и газопровода "Туркменистан-Турция-Европа". Проектът БТД е завършен. С капацитета си за транспортиране на един милион барела се очаква да бъде основен път за износ на каспийския петрол в региона. На 28 май 2006 г. на терминала Джейхан е натоварен първият танкер. Споменатият петролопровод ще бъде удължен до Казахстан.

Друг проект, като част от енергийния коридор "Изток-Запад" е проектът БТЕ, който предвижда транспортиране на азербайджански газ от находището Шахдениз към Турция. Този проект ще бъде първата стъпка на транскавказкият тръбопровод за пренос на туркменския газ към западния пазар. За връзка на европейската мрежа са реализирани няколко конкретни проекта. Проектът "Природен газ "Турция-Гърция" се превръща в проект "Природен газ "Турция-Гърция-Италия". С откриването си на 18 ноември 2007 г. този проект влезе в сила. Продължава работата по осъществяването на проекта "Набуко" за пренос на природен газ за европейския пазар от Турция през България - Румъния - Унгария към Австрия. При осъществяване на тези проекти се очаква в близките години Турция да се превърне в четвъртата линия на природен газ за ЕС. Освен енергийния коридор "Изток-Запад", Турция отдава голямо значение и на Северноюжната ос. Имайки предвид капацитета на БТД, петролопровода "Ирак-Турция" и by-pass петролопровода "Самсун-Джейхан", както и петрола, преминаващ през турските проливи, се очаква в следващите години между 6 и 7 % от световния петрол да преминават транзитно през Турция. Освен това с изграждането на петролната рафинерия и терминала за втечнен природен газ (LNG) Джейхан ще се превърне в енергийния кран на региона. Турция желае в бъдеще да се превърне в страна, търгуваща с енергия.

Историята на присъединяването на Турция към ЕС датира от 1950 г. През 1996 г. благодарение на Митническия съюз започва икономическото присъединяване на Турция към ЕС. Турция е единствената страна, влязла в Митническия съюз, преди присъединяването си в ЕС. Най-големият чужд дял на капитала в Турция има ЕС, като в същото време той е и най-големият търговски партньор на страната.

Турция с големия си икономическия потенциал и стратегическата география, на която се намира, може да даде своя принос към ЕС. Турция се намира на важен кръстопът на енергийна и транспортна мрежа, свързваща Изтока с Европа.

Поставила си за цел да бъде лидер, тя развива интензивни търговски контакти със страните от Средна Азия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за европейско сътрудничество и развитие. По този начин Турция предоставя възможност на ЕС да влезе в пазарите на гореспоменатите страни и да си осигури суровини и други икономически постъпления.

В рамките на целите си през XXI в. Турция се стреми да развие икономическите си отношения както с Балканите, Средния изток, Кавказ и Средна Азия, така и със страните извън този регион. От 1980 г. търговската политика на Турция е била на принципните позиции за премахването на съществуващите пречки, конкуренция съгласно условията на пазарната икономика и недопускане на нелоялна конкуренция в търговията, което ще бъде в интерес на международната общност.

Турция е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като в същото време е един от основателите на Световната търговска организация. Турция е в Митнически съюз с ЕС, в същото време има подобни споразумения и с други страни.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

2. Форми и динамика на търговските отношения на Турция с балканските страни

- Европейският съюз като основен фактор в търговските отношения на Турция

Търговските отношения на Турция с балканските страни в днешно време протичат в двата основни аспекта на наличие (или липса) на членство в Европейския съюз и при едновременното безспорно наличие на стремеж към евроинтеграция за всички балкански страни.

Основните законодателни актове, регламентиращи търговските отношения на Турция с Европейския съюз и участието на страната в Митническия съюз, включват:

- 2008/375/ЕО: Решение на Съвета от 29 април 2008 година[27] относно сключването на Споразумение между Европейската общност и Република Турция за участие на Република Турция в работата на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.
- 2008/157/ЕО: Решение на Съвета от 18 февруари 2008 година[28] относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция и за отмяна на Решение 2006/35/ЕО.
- Регламент (ЕО) № 1383/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 година[29] за установяване на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета относно отваряне и управление на някои тарифни квоти за внос в Общността на продукти в сектора на птичето месо с произход от Турция
- Регламент (ЕО) № 816/2007 на Комисията от 12 юли 2007 година[30] за откриване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти, влизащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета.

Водеща група отношения на Република Турция с балканските търговски партньори се осъществява в рамките на структурата на Европейския съюз поради членството на самите страни (България, Гърция, Словения и Румъния). В този смисъл аспектът на регионализация на търговските връзки на Балканите по отношение на Турция и със страните, които не членуват в ЕС, се установява в матрицата на общия статут на отношения на балканските страни с ЕС (табл.).

Това, което прави веднага впечатление, е различният статут на взаимоотношенията на всяка една държава от региона с Европейския съюз. Видно е, че има четири държави - членки на Евросъюза (Гърция, Словения, България и Румъния). От останалите държави Хърватия, Македония, Албания и Черна гора са с подписани Споразумения за стабилизация и асоцииране, а Босна и Херцеговина и Сърбия са пред подписване на такова. Турция има статут на асоциирана към ЕС страна още от 1963 г. Хърватия и Турция водят преговори за присъединяване към ЕС от 03.10.2005 г., а от същата година на Македония й е присъден статут на страна-кандидат, но без конкретна дата за започване на преговори с ЕС. Молдова има подписано с ЕС Споразумение за партньорство и сътрудничество, но засега не участва в процеса на стабилизация и асоцииране.

Таблица 7. Европейският съюз и държавите от Югоизточна Европа

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Споразумение за стабилизация и асоцииране от 2007г.

С категоричност може да се отбележи, че началото на подобен род инициативи може да се намери в средата на 90-те години на ХХ век. Като цяло те (както и всяка една от тях) са насочени към превръщането на ЮИЕ в регион на сигурност и стабилност, респективно към оказване на помощ на държавите от региона да не отлагат безкрайно перспективата за своето бъдещо членство в Европейския съюз. В същото време трябва да се отбележи обаче, че тези инициативи биват замислени и реализирани при изключително трудни условия. От една страна, основните участници като ЕС, САЩ, Русия и други трябва да се съобразяват с факта, че държавите от Югоизточна Европа (и особено тези от Западните балкани) са недотам политически стабилни, а икономиките им - недоразвити и силно зависими от политическата обстановка в региона. Осъществяваните от тях икономически реформи са и продължават за някои от тях да се осъществяват при негативен международен имидж, неразвито гражданско общество, слаборазвити пазарни структури.

От друга страна, дълго време лидерите на държавите от Евросъюза се затрудняват да излязат с консолидирана позиция точно по какъв начин да стане вписването на региона в общата европейска конструкция и дали държавите - членки са готови финансово да поемат тежестта на приобщаването му. Не по-малко трудности създава и конкретизирането на формите на международната активност по посока на окуражаване на европейските амбиции най-вече на държави като Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора.

Символичното начало на поредицата от инициативи в Югоизточна Европа е поставено с подписаната в парижкото предградие Ройамон (Royaumont) през 1995 г. Декларация за стабилност и добросъседство в Югоизточна Европа. На базата на тази декларация през м.февруари 1996 г. Съветът на Европейския съюз одобрява Платформа за развитие на процеса от Ройамон. През м.октомври 1997 г. се приема описание на задачите, а през м.януари 1998 г. се одобрява и конкретен план за действие на координатора на този процес. През месец ноември 1998 г. СЕС приема обща позиция, с която процесът от Ройамон е включен в Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (понастоящем Обща външна политика и политика на сигурност) на Евросъюза (“втория стълб” на ЕС).

Усилията на международната общност в подкрепа на мирния процес след подписването през 1995 г. на т.нар. Дейтънско споразумение и изграждането на ЮИЕ като район на стабилност и икономически просперитет, продължават една година по-късно (1996) чрез нова инициатива, идваща този път от другата страна на Атлантика. По-конкретно става дума за т.нар.План “Шифтър”, в основата на който стои идеята за икономическото сътрудничество между държавите от ЮИЕ и неговата роля за преодоляването на тяхната изостаналост и неразвитост, както и за евентуално предотвратяване на бъдещи военни конфликти между тях.

Особено ценното в този план, както и в инициативите по-късно на специалния пратеник на Генералния секретар на ООН на Балканите Карл Билд, е, че Шифтър и Билд апелират за подкрепа на балканските държави в усилията им да се приобщят към европейските интеграционни структури. И тъй като в този регион идеите за глобализация и национализъм трудно се съвместяват, Карл Билд по-конкретно призовава за “... еволюция към структурите на частичен суверенитет, което ще даде възможност за широкообхватна автономия и за европейска интеграция в бъдеще, така че с времето те (балканските народи) да могат да преодолеят пропастта помежду си, която в противен случай винаги ще застрашава стабилността в региона. Необходимата алтернатива на създаването на национални държави в региона е да се формират нови европейски и регионални структури”.[31]

Посланието, което Европейският съюз отправи чрез процеса Ройамон, намира по-нататък конкретен израз в една нова инициатива. Това е т.нар. Пакт за стабилност в Югоизточна Европа (ПСЮЕ). Неговата основна цел е да координира усилията на международната общност (в т.ч. на ЕС, САЩ, страните от Г-8, международните финансови институции и др.) за стабилизирането на Югоизточна Европа и окуражаване на европейските амбиции на намиращите се в този регион държави. По-конкретно ПСЮЕ създава международна рамка за постигане на “траен мир, благоденствие и стабилност” в региона чрез насърчаване на регионалното сътрудничество, пазарната икономика и “интеграцията в структурите на Европейския съюз”.[32]

Инициативата за създаването на Пакта за стабилност в ЮИЕ датира от м.март 1995 г., но официалното му обявяване става на специално организираната на 10.06.1999 г. в Кьолн (Германия) среща на министрите на външните работи на държавите - членки на Евросъюза, представители на други регионални инициативи и структури, международни организации и пр. Подписаният на тази среща документ демонстрира още веднъж новият подход на Евросъюза към ЮИЕ, поетата политическа отговорност за неговото европейско бъдеще и по-бързото му приобщаване към европейските и евроатлантическите структури (най-вече НАТО). Всичко това дава основание да бъде окачествен преимуществено като политическа, а не като икономическа структура от регионален мащаб на територията на Европа.

За осъществяването на основните цели на Пакта за стабилност е изграден специален работен механизъм. Програмен документ за неговата дейност става един изготвен от Световната банка материал под заглавие “Пътят към стабилност и просперитет в Югоизточна Европа - регионална стратегия”[33]. Обект на неговите инициативи са седем тогавашни държави от Югоизточна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, Хърватия, населението на които е около 56 млн.души. От страна на Гърция, Молдова, Словения и Турция Европейският съюз получи отказ още при обсъждането на тази регионална инициатива. Резерви впоследствие демонстрираха и държавите от самия Пакт, тъй като въпреки уверенията на Брюксел те смятат, че това ги отклонява от крайната им цел - членството в Евросъюза.

За времето на своето съществуване Пактът за стабилност в ЮИЕ осъществи няколко по-мащабни и редица по-малки регионални инициативи. Към заслужаващите внимание ще отбележим идеята за създаване на зона за свободна търговия на територията на държавите от ЮИЕ. В тази връзка посочените държави подписват в Брюксел на 27.06.2001 г. Меморандум за либерализация на търговията (Memorandum of Understanding on Trade Liberalisation and Facilitation). Тъй като впоследствие се оказва, че това е невъзможно да се осъществи, се отива към една по-гъвкава позиция - създаване на зона за свободна търговия на базата на двустранни споразумения между всички държави от региона. Благодарение на ПСЮЕ е решен спорът за втори мост на р. Дунав между България и Румъния, реализирани са редица други инициативи, свързани с изграждането на инфраструктурни проекти, демократизацията и сигурността на региона.

Ангажиментът на ЕС към държавите от ЮИЕ продължава по-нататък чрез засилване на контактите и връзките му с тези държави. След като се установява, че на Балканите не е възможно да се приложи подходът на “пакетирането” се преминава на вариант осъществяване на преход от съществуващите регионални схеми за сътрудничество (като ПСЮЕ) към окуражаване на двустранните отношения особено с по-напредналите в реформите държави. Още веднъж се подчертава, че евроинтеграцията на целия регион е безалтернативна и зависи преди всичко от собствените усилия на тези държави.

С категоричност може да се твърди, че след направения пробив с приемането през 2004 г. и 2007 г. на дванадесет нови държави-членки от ЦИЕ и Средиземноморския регион, Европейският съюз действително се обръща с лице към Балканите. Почти сигурно може да се твърди, че той е преодолял вътрешната си липса на консенсус относно своите цели и приоритети на Балканите. Нещо повече, налице са нови конкретни стъпки по посока на преместване на фокуса от Централна и Източна към Югоизточна Европа.

В пълно съответствие с динамично изменящата се обстановка на Балканите и водени от своите притеснения за износ на нестабилност от този регион по посока на останалата част от Европа, лидерите на Европейския съюз набелязват нова серия от мерки за стабилизирането на Балканите и реализирането на специална стратегия за икономически и политически напредък на този регион, за ускоряване на неговата интеграция към ЕС. Това става няколко седмици преди Европейския съвет в Солун през месец юни 2003 г. чрез одобряването от страна на Европейската комисия на инициатива, наречена “Партньорство за европейска интеграция”. Взема се решение тази стратегия да бъде провеждана в контекста на процеса на стабилизация и асоцииране и базирана на досегашния опит от разширяванията на ЕС и най-вече на последното пето разширяване.

Новото в тази стратегия е свързано с ясната перспектива, която Евросъюзът предоставя на държавите от региона за членството им в него. Освен политическата перспектива целта на инициативата е да помогне на балканските държави в поетапното изпълнение на Копенхагенските критерии и да ускори процеса на реформи. Партньорството за евроинтеграция обаче не предвижда точни дати за приемане на държавите от този регион в ЕС. Това може да стане само при условие, че икономическите и политическите критерии за членство са изпълнени. Резолюция в духа на приетата от ЕК стратегия прие и Европейският парламент.

Видно е значителното предимство в това отношение на групапа „България, Гърция, Турция”, ведно със значителните промени през разглеждания период.

Фигура 5 Стокообмен между балканските страни в периода 1996-2003г.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Източник: www.bcci.bg/bulgarian/abc_ikonom.htm - 11k

През периода 1994 - 2004 г. не се наблюдават строги закономерности в стойностите на стокообмена между Балканските страни, т.е. той се колебае. През някои от годините бележи значителен спад спрямо началото на периода. Например най-нисък е през 1999 г. - 5, 210, 925 млн.щ.д, докато най-висок обем има през последните години, а именно - 2002 г. - 8, 394, 395 млн.щ.д. Нарастването му 2002 г. спрямо 1996 г. е с +51 %. Положителната промяна в данните на стокообмена между балканските страни е резултат както от раздвижването на икономиките на разглежданите страни, така и на създаването на по-благоприятна икономическа среда, опосредстваща двустранната търговия (подписване на споразумения за свободна търговия, осъществяване и задълбочаване на съществуващи бизнес контакти, увеличаване информираността на бизнесмените за условията за търговия с конкретна Балканска страна и преодоляване на схващането, че бизнес партньори на Балканите трудно работят помежду си).

Интересен в случая на външно-икономическите отношения между Турция и България е фактът, че съотношението между вноса и износа през годините се запазва почти неизменно - т.е. - икономиките на България и Турция не изменят съществено основните си характеристики, но значително се променя обемът на търговитята. Салдото (износ - внос) е положително през всички години от разглеждания период, въпреки, че салдото в търговския стокообмен на отделните страни на Балканите е отрицателно на моменти. С постоянно отрицателно салдо спрямо външнотърговските отношения със съседните си страни са: Албания, Кипър, Сърбия и Черна гора. Строго положително е то за страните: България, Гърция и Румъния. Забелязват се и отрицателни колебания, които могат да се обеснят с нестабилната политическа обстановка на Балканите през 1998 - 1999 г. - кризата в Косово, военни действия, които възпрепятстват нормалните икономически взаимоотношения в региона.

Анализирайки данните през 2002 г. и 2003 г. се забелязва растеж във взаимния стокообмен между България и Турция. Общият растеж на стокообмена 2002 г. спрямо 2001 г. е 8,96%. Турция, България, Македония и Румъния увеличават обема на стокообмена със съседните страни със съответно: 28,78%, 16,6%, 13,29% и 11,7%. В общия внос на страните от Балканите през разглеждания период се откроява увеличение на обема. Максимумът си той достига през 2002 г. - 3, 961, 071 млн.щ.д., като е нарастнал с 58,3% спрямо началото на периода. Положителна тенденция - растеж на вноса се наблюдава от 2000 г. до момента.

При износа на на балканските страни интересен е фактът, че освен Кипър, който намалява общия си износ от останалите и Македония, която не бележи промяна в обема на износа, всички балкански страни проявяват по-голяма активност и изнасят повече за своите съседи в парично изражение. Най-големи обеми на износа на страните от балканския регион се наблюдават през 2000г.

През 1998 г. стокообменът между двете страни е бил 600 млн. дол., като през 1999 той достига 1 млрд. долара. Този факт е в унисон с влязлата в сила договореност между България, Турция и Румъния от 1 януари 1999 г. за създаване на зона за свободна търговия. От тази дата 70% от стокообмена става безмитен.

- Отношения на Турция с балканските страни – нечленуващи в ЕС

За да ускори евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора) гръцкото председателство на ЕС (01.01.2003 г. - 30.06.2003 г.) организира първата по рода си среща “ЕС - Западни Балкани”. Това става в Порто Карас на Халкидическия полуостров през юни 2003 г. С идеята, че проблемът за интегрирането на тези държави към ЕС трябва да бъде решен дългосрочно, европейските лидери приемат специална схема за засилена евроинтеграция на държавите от Западните Балкани и им предлагат перспектива за членство без фиксиране на определени дати. Главното условие за това е трайното решаване на всички териториални спорове; ускорено провеждане на реформите в отделните държави; засилване на борбата с корупцията, организираната престъпност и нелегалния трафик на хора, наркотици, оръжие и акцизни стоки към държавите от Евросъюза.

Европейските амбиции специално на държавите от Западните Балкани се предвижда да бъдат удовлетворени чрез инструментите, показали своята ефективност в “първата” и “втората вълна” на източното разширяване на ЕС - засилване на финансовата помощ, поставяне на конкретни изисквания за изпълнението им, участие в програми на ЕС, техническо сътрудничество и поетапно синхронизиране на законодателния процес с този на Евросъюза и т.н. Европейската комисия реализира цялостна стратегия, която да разшири досегашната политика на асоцииране към ЕС и да въведе система на мониторинг и ежегодни доклади за напредъка на балканските държави в процеса на евроинтеграция. По този начин Евросъюзът помага на тези държави максимално да се доближат до него и повярват, че след обещанията за бъдещо членство ще получат в недалечно бъдеще и дати за започване на преговори.

Конкретен израз на отношението на Европейския съюз към бъдещето на държавите от Западните Балкани е специално изработената декларация за необходимостта от преминаване от политика на стабилизиране към политика на асоцииране на тези държави в Евросъюза. Това става на срещата на министрите на външните работи на държавите от Западните Балкани и Европейския съюз на 22 и 23. 11. 2004 г. Основният акцент в декларацията е поставен върху необходимостта от тясно регионално сътрудничество в някои основни секторни политики. Съветът на Европейския съюз във формат външни министри одобри и инициатива за съвместни действия, основната цел на която е да съдейства за формулиране на политиката на ЕС спрямо държавите от Западните Балкани. СЕС одобри и решение за участие на държавите от Западните Балкани в общностни програми. По този начин и холандското председателство на ЕС (01.07. - 31.12.2004 г.) допринася за утвърждаването на линията за предприемането на нови стъпки от тези държави, свързани с нарастваща възможност за присъединяване към Евросъюза.

Таблица 8. Данни за търговията (експорт) на Турция по региони

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Източник: http://www.dtm.gov.tr

Европейският съюз продължава да развива активно отношенията си със страните от Западните балкани, в частност във връзка с техните перспективи за пълноправно членство в ЕС. Продължава също така засилената финансова подкрепа на ЕС за тези страни, с оглед да подпомогне процеса на присъединяване към ЕС. Така например от 2007 г. стартира нов Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПА), който обединява цялото предприсъединитлно финансиране в единен финансов инструмент. ИПА заменя съществуващите дотогава ФАР, ИСПА и САПАРД, преприсъединителния инструмент за Турция и програма CARDS за Западните балкани.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Източник: http://www.dtm.gov.tr

По решение на държавите-членки на ПСЮЕ в началото на 2008 г. дейността на Пакта се преустановява и на негово място се създава Съвет за регионално сътрудничество (СРС) със седалище в Сараево и Бюро в Брюксел. Новата структура се финансира от Европейския съюз. Сред основните й цели е да съдейства за това всички държави от ЮИЕ да участват активно в регионалното сътрудничество.

В заключение трябва да бъде посочено, че развитието на търговските връзки на Турция с балканските страни- нечленуващи в ЕС протича отново под силната факторна определеност на тази организация и се предопределят от икономическата регламентация на Европейския съюз във всички свои аспекти.

- Търговски отношения на Турция с България

В рамките на търговските взаимоотношения на Турция с балканските страни най-активен стокообмен се осъществява с България. Понастоящем Турция е сред основните външнотърговски партньори нареждайки се през 2008 г. на трето място в стокообмена на България с балканските страни / след Македония и Гърция / и на шесто място в общия стокообмен. Нейният дял в географската структура на последния възлиза на 4,6%. Наличието на общи търговско-политически цели във връзка с интегрирането на двете стопанства във европейските икономически структури, географската близост, преките транспортни връзки и редица други фактори са сериозна предпоставка за разширяване на двустранните търговски отношения, за либерализиране движението на стоки и капитали и за производствено коопериране.

От началото на 90-те години търговските връзки между двете страни започват да се възстановяват след значителен спад в обема на взаимния стокообмен през 1989 г. За тази тенденция допринасят активизирането на деловите контакти, особено с частни български фирми и премахването на дискриминационните търговско-политически ограничения от турска страна. В резултат на това се наблюдава значително увеличаване на стокообмена и най-вече на българския износ за Турция. През 1995 г. стойностният обем на взаимната търговия достига 470,6 млн. дол. нараствайки над 14 пъти спрямо 1989 г.

Износът от България за Турция не се развива равномерно, но през целия анализиран период значително изпреварва вноса. Най-висок стойностен обем на износа е постигнат през 1995 г. - 371 млн. дол., което означава, че спрямо кризисната 1989 г. той се е увеличил над 41 пъти. При вноса също се наблюдава неравномерно развитие. Той стагнира през периода 1989-1991 г., след което през 1992 г. се увеличава трикратно спрямо предходната година. През 1993 г. е налице незначителен спад, следван от ново увеличение през 1994 г. и особено през 1995 г., когато вносът достига 99,6 млн. дол. Делът на Турция в износа на България възлиза на 7,3%и по този показател през 1995 г. тя се нарежда на пето място сред водещите експортни пазари.

Търговското салдо на България с Турция е традиционно положително не само през 90-те години, но в по-ранни периоди. Изключение прави само 1989 г., когато в резултат на рязко свиване на износа е регистриран дефицит в размер на 15,2 млн. дол. През 1995 г. пасивът на търговския баланс е най-висок и възлиза на 271,4 млн. дол. Аргументирайки се с положителното салдо на България, Турция нееднократно е настоявала за по-широко приложение на бартерните сделки във взаимната търговия, докато от българска страна се отдава предпочитание на постигането на баланс чрез внос на ноу-хау, най-вече за ХВП. За уравновесяването на българския износ с насрещен внос биха допринесли и т. нар. триъгълни операции, при които Турция би могла да финансира български фирми за износ на български стоки на трети пазари и същевременно да реализира чрез каналите на българските си партньори свои продукции. Не бива да се забравя, че част от турския внос в България остава нерегистриран от митническата статистика, така че официалните данни за размера на пасива на търговския баланс на Турция към България са завишени.

Стоковата структура на износа на България за Турция е относително устойчива, с превес на суровините и полуфабрикатите. През целия анализиран период стоковият раздел на неблагородните метали и изделията от тях заема приоритетно място в износа. Относителният им дял възлиза на 37,7%през1992 г., на 27,6%през 1993 г., на 35,3%през 1994 г., и на 32,6%през 1995 г. През 1995 г. втори по значение в износа са продуктите на химическата промишленост, а на трето и четвърто място се нареждат съответно износът на продукти от растителен произход и износът на минерални продукти. В структурата на износа трайно присъствие, макар и със значителни различия в стойностните обеми и относителните дялове, имат минералните продукти, изделията на химическата промишленост, пластмасите и пластмасовите изделия, текстилни изделия, хранителни стоки и други. Сред стоките с най. силно присъствие в българския износ се нареждат още пшеница и ръж, газьол, амониев нитрат, катоди и секции от катоди, полипропилен плосковалцовано желязо.

Стоковата структура на вноса е по-силно диверсифицирана. Приоритетно място в нея имат стоковите раздели на текстилните материали изделия, машините, апаратите, електрооборудването и резервните части за тях, продуктите на ХВП, химически продукти и продуктите от растителен произход. Структурата на вноса не е устойчива. През 90-те години се очертава тенденция към намаляване на вноса на машини и съоръжения и увеличаване на вноса на химически и минерални продукти, както и на текстил и текстилни изделия. На равнище отделни стокови позиции през 1995 г. с най-голям относителен дял във вноса от Турция са автобусите, огнеупорните тухли и плочи, кожите от едър рогат добитък, памукът, лимоните и бензолът.

Пречка за развитието на двустранната търговия е възприетата през последните 4 години от турска страна политика на ограничаването на българския експорт. Последователно бяха наложени антидъмпингови мита при вноса на български стругове, калцирана сода, PVC,при това, без да се спазват принципите на ГАТТ, в които се включва шестмесечна предупредителна процедура.

Сериозен проблем представлява и т. нар. “куфарна търговия”, при която наши търговци внасят за над 20 млн. дол. годишно турски стоки, без да плащат мита. По този начин българският пазар се залива предимно от некачествена турска продукция, конкурираща нелоялно както българските производители, така и турските търговци, желаещи да търгуват по нормален път с България.

Към момента Турция е сред основните външнотърговски партньори нареждайки се през 1995 г. на трето място в стокообмена на България с балканските страни / след Македония и Гърция / и на шесто място в общия стокообмен. Нейният дял в географската структура на последния възлиза на 4,6%. Наличието на общи търговско-политически цели във връзка с интегрирането на двете стопанства във европейските икономически структури, географската близост, преките транспортни връзки и редица други фактори са сериозна предпоставка за разширяване на двустранните търговски отношения, за либерализиране движението на стоки и капитали и за производствено коопериране.

От началото на 90-те години търговските връзки между двете страни започват да се възстановяват след значителен спад в обема на взаимния стокообмен през 1989 г. За тази тенденция допринасят активизирането на деловите контакти, особено с частни български фирми и премахването на дискриминационните търговско-политически ограничения от турска страна. В резултат на това се наблюдава значително увеличаване на стокообмена и най-вече на българския износ за Турция. През 1995 г. стойностният обем на взаимната търговия достига 470,6 млн. дол. нараствайки над 14 пъти спрямо 1989 г.

Износа за Турция не се развива равномерно, но през целия анализиран период значително изпреварва вноса. Най-висок стойностен обем на износа е постигнат през 1995 г. - 371 млн. дол., което означава, че спрямо кризисната 1989 г. той се е увеличил над 41 пъти. При вноса също се наблюдава неравномерно развитие. Той стагнира през периода 1989-1991 г., след което през 1992 г. се увеличава трикратно спрямо предходната година. През 1993 г. е налице незначителен спад, следван от ново увеличение през 1994 г. и особено през 1995 г., когато вносът достига 99,6 млн. дол. Делът на Турция в износа на България възлиза на 7,3%и по този показател през 1995 г. тя се нарежда на пето място сред водещите експортни пазари.

Търговското салдо на България с Турция е традиционно положително не само през 90-те години, но в по-ранни периоди. Изключение прави само 1989 г., когато в резултат на рязко свиване на износа е регистриран дефицит в размер на 15,2 млн. дол. През 1995 г. пасивът на търговския баланс е най-висок и възлиза на 271,4 млн. дол. Аргументирайки се с положителното салдо на България, Турция нееднократно е настоявала за по-широко приложение на бартерните сделки във взаимната търговия, докато от българска страна се отдава предпочитание на постигането на баланс чрез внос на ноу-хау, най-вече за ХВП. За уравновесяването на българския износ с насрещен внос биха допринесли и т. нар. триъгълни операции, при които Турция би могла да финансира български фирми за износ на български стоки на трети пазари и същевременно да реализира чрез каналите на българските си партньори свои продукции. Не бива да се забравя, че част от турския внос в България остава нерегистриран от митническата статистика, така че официалните данни за размера на пасива на търговския баланс на Турция към България са завишени.

Стоковата структура на износа на България за Турция е относително устойчива, с превес на суровините и полуфабрикатите. През целия анализиран период стоковият раздел на неблагородните метали и изделията от тях заема приоритетно място в износа. Относителният им дял възлиза на 37,7%през1992 г., на 27,6%през 1993 г., на 35,3%през 1994 г., и на 32,6%през 1995 г. През 1995 г. втори по значение в износа са продуктите на химическата промишленост, а на трето и четвърто място се нареждат съответно износът на продукти от растителен произход и износът на минерални продукти. В структурата на износа трайно присъствие, макар и със значителни различия в стойностните обеми и относителните дялове, имат минералните продукти, изделията на химическата промишленост, пластмасите и пластмасовите изделия, текстилни изделия, хранителни стоки и други. Сред стоките с най. силно присъствие в българския износ се нареждат още пшеница и ръж, газьол, амониев нитрат, катоди и секции от катоди, полипропилен плосковалцовано желязо.

Стоковата структура на вноса е по-силно диверсифицирана. Приоритетно място в нея имат стоковите раздели на текстилните материали изделия, машините, апаратите, електрооборудването и резервните части за тях, продуктите на ХВП, химически продукти и продуктите от растителен произход. Структурата на вноса не е устойчива. През 90-те години се очертава тенденция към намаляване на вноса на машини и съоръжения и увеличаване на вноса на химически и минерални продукти, както и на текстил и текстилни изделия. На равнище отделни стокови позиции през 1995 г. с най-голям относителен дял във вноса от Турция са автобусите, огнеупорните тухли и плочи, кожите от едър рогат добитък, памукът, лимоните и бензолът.

Пречка за развитието на двустранната търговия е възприетата през последните 4 години от турска страна политика на ограничаването на българския експорт. Последователно бяха наложени антидъмпингови мита при вноса на български стругове, калцирана сода, PVC,при това, без да се спазват принципите на ГАТТ, в които се включва шестмесечна предупредителна процедура.

В сътрудничеството с България Турция набляга на секторите земеделие, храни и туризъм. Географската близост, сходството в земеделските площи, културите, които се добиват, обработката, са фактори, които предопределят възможностите за разширяване на сътрудничеството.

Стоковата структура на вноса от Турция към България е силно диверсифицирана. Приоритетно място в нея имат стоковите раздели на текстилните материали изделия, машините, апаратите, електрооборудването и резервните части за тях, продуктите на хранителновкусовата промишленост, химически продукти и продуктите от растителен произход. Структурата на вноса не е устойчива. От 2000 година насам се очертава тенденция към намаляване на вноса на машини и съоръжения и увеличаване на вноса на химически и минерални продукти, както и на текстил и текстилни изделия. На равнище отделни стокови позиции през 2005 г. с най-голям относителен дял във вноса от Турция са автобусите, огнеупорните тухли и плочи, кожите от едър рогат добитък, памукът, лимоните и бензолът.

Страните двустранно намаляват стойностите по квотите и за други продукти, неспоменати в гореизброените, в това число на дъвките, захар и захарни изделия, бисквити, макарони, сирене, конфитюр и тютюн. Договорът за свободна търговия цели и за двете страни предприемане на мерки за опазване на секторите повлияни в големи количества от вноса.

Значението на Турция за българския износ се увеличава, като през 2005 г. тя заема второ място като партньор на България, следвана от Германия, а на четвърто място е Гърция. Износът за съседните на България страни за първите месеци на 2006 г. се увеличава в сравнение с 2005 г. за: Сърбия – с 58,9%, Македония – с 33,2%, Турция – с 19,6%, Румъния – с 17,5%, Гърция – с 14,2% . Увеличава се вносът от: Сърбия – над 2 пъти, Македония – с 97,5%, Румъния – с 65,2%, Турция - с 39,2% и Гърция – с 15,3%. Стокообменът на България със страните от ОИСР показва тенденция на увеличение – на износа с 16,3%, а на вноса с 35%. В тази икономическа зона най-голям е износа за Турция 509 млн. лева. а внесените от тази страна стоки са за 485 млн. лева.[34]

На фона на общия стокообмен между балканските страни, показателно за двустранните външнотърговски отношения на България спрямо Турция е, че Турция е сред главните партньори на България (заедно с Румъния) по отношение на вноса.

Стоковата структура на износа на България за Турция е относително устойчива, с превес на суровините и полуфабрикатите. През целия анализиран период стоковият раздел на неблагородните метали и изделията от тях заема приоритетно място в износа. Относителният им дял възлиза на 37,7%през 2002 г., на 27,6%през 2003 г., на 35,3%през 2004 г., и на 32,6%през 2005 г.. През 2005 г. втори по значение в износа са продуктите на химическата промишленост, а на трето и четвърто място се нареждат съответно износът на продукти от растителен произход и износът на минерални продукти. В структурата на износа трайно присъствие, макар и със значителни различия в стойностните обеми и относителните дялове, имат минералните продукти, изделията на химическата промишленост, пластмасите и пластмасовите изделия, текстилни изделия, хранителни стоки и други. Сред стоките с най-силно присъствие в българския износ се нареждат още пшеница и ръж, газъол, амониев нитрат, катоди и секции от катоди, полипропилен плосковалцовано желязо.

Двустранният външнотърговски стокообмен между Турция и България отбелазва значителен прогрес за последните пет години.

Двете страни, които преди години си поставят за цел да достигнат и надминат в числовия израз на външнотърговския обмен границата от $1 млрд., днес вече се стремят да надхвърлят двойно по-голям обем. И $2 млрд. не се смятат за предел. Необходимо е да се отбележи засиленият интерес, който проявяват турският и българският бизнес към крупни събития като панаири, индустриални и търговски изложения в двете страни.

Главните проблеми, които се стреми да разреши общия външнотърговски потенциал между Турция и България включват следните предметни области:

- Изживяване на прехода ким свободна пазарна икономика.
- Бюрокрация.
- Намаляване на натовареноста на Капъкуле.
- Намаляване на митническите проблеми.
- Улесняване във визовите операции, намаляване на стойността им.

Страните полагат допълнителни усилия за решаване на някои транспортни проблеми. Отделя се внимание на необходимостта да се поработи за отключване на граничните контролно-пропускателни пунктове Капитан Андреево - Капъкуле, Лесово - Хамзабейли, както и да се търсят възможности за активизиране на регионалните КПП-та, като крайморския в района на Царево. Така ще се създадат повече и по-добри възможности за движение на хората и за търговия.

Общият стокообмен между Турция и България представлява цялостна картина на търговскоикономическите връзки на двете страни. В този смисъл от изключително значение е политиката на държавно ниво, улесняваща връзките между отделните предприемачи и фирми. Многобройни са срещите и форумите, на които правителствени и министерски ръководители не пропускат да отбележат важността на външноикономическите аспекти на сътрудничество и да подпомогнат преките контакти в това отношение.

Бизнес-инвестициите от Република Турция към България - един от най-важните показатели за развитието на двустранните икономически отношения, достигат по турски официални данни за периода от 1992 г. до 2005 г. общо $150.8 милиона. С това Турция се придвижва до 15-о място сред чуждестранните инвеститори в българската икономика. Необходимо е да се отбележи, че тази класация всъщност е добро постижение на фона на общо $11.1 млрд. чуждестранни инвестиции в икономиката на България за същия период.

В сферата на капиталовите вложения от Турция към България се открояват 10 сектора, които са обект на засилен инвестиционен интерес. Това са туризмът, банковото дело, текстилът и конфекцията, битовите и домакинските уреди, резервните части за автомобили, транспортът, производството на алуминий, хранително-вкусовата промишленост, дърво-преработването и стъклообработката.

Като перспективни сектори за икономическото сътрудничество се оценяват автомобилната индустрия, текстилът, строителните материали, агромашините и оборудването за хранителната промишленост, офис мебелите, хотелската мебелировка, пакетирането, винопроизводството и други - включително земеделските продукти като сушени и пресни плодове, зеленчуците, захарно-шоколадовите изделия, виното и т.н..

Очевидна е динамиката в българо-турските отношения, стимулирана, освен от естествения ход на развитие на пазарните икономики, и от множество външни фактори, сред които и предстоящото приемане на България за член на ЕС и поканата, отправена към Република Турция за започване на преговори за присъединяване към Евросъюза. Тази динамика е специфичния принос на двете страни за пълноценно осъществяване евроинтеграцията. България и Турция имат огромни възможности за сътрудничество, които и двете страни не пропускат. Двете държави са членки на НАТО и са на различен етап по пътя си към членство в ЕС и вече имат тесни политически и икономически връзки. За България Турция се нарежда на второ място като експортна дестинация и на четвърто като партньор с търговски обем, достигащ 2,300 млрд. долара през 2005г.[35]. Нарастват и двустранните инвестиции. Най-големи са инвестициите „на зелено“, направени от „Шишеджам“, а броят на българските фирми, работещи с Турция, достига сто. Вложенията на най-голямата – „Приста ойл“, са около 16 млн. долара.

Геополитическото положение на двете страни разкрива пред тях отлични възможности за сътрудничество. За Турция България е врата към Европа. Близостта на Турция до Близкия изток и Евроазия, както и тесните й връзки със страните от тези региони също би могло да стане предимство за България. Енергетиката е друга област на сътрудничество, тъй като и България, и Турция са разположени на основна енергийна артерия. Двете страни, които участват в различни регионални инициативи, например Черноморското икономическо сътрудничество и Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, могат много да допринесат за политическата стабилност, демократичния преход и икономическото процъфтяване, а също и за сигурността на Балканите и в Черноморския регион.

Турция е един от важните партньори на България в областта на търговията. На Балканите България е вторият основен търговски партньор на Турция. През 2006 г. износът за Турция възлиза на близо 12 % от експорта, реализиран в България в размер на 12 млрд. евро. След 2006 г. Турция има най-голям дял в износа на България. През същата година вносът от Турция се изчислява на 6 % от българския внос, възлизащ на 18,5 %. От гледна точка на общия търговски стокообмен турската страна е четвъртият търговски партньор на България. През 2006 г. износът от България за Турция се изчислява на 1,3 млрд. евро, вносът на 1,1 млрд., а външнотърговският стокообмен на 2,5 млрд. евро. В периода 2002-2006 г. е достигнат висок ръст на общия търговски стокообмен - 26 %, като през август 2006 г. отбелязва 30-процентен ръст на стойност 2,8 млрд. евро.

През 2006 г. Турция внася от България предимно цветни метали (34 %), стомана и желязо (16,8 %). Процентът на другите суровини е 6,7 %. Стоките, имащи значителен дял в експорта за Турция, са суровините за хранително-вкусовата промишленост, дървени материали, хартия (3, 5%), конфекция и обувки (1,9 %).

Суровините също заемат челно място във вноса от Турция за България, въпреки че тук съществува по-балансирано секторно разпределение. България внася от Турция предимно текстилни суровини (17,5 %), авточасти (8,7 %), мебели и домакински уреди (8,5 %), пластмаса и каучук (7,2 %), руда (6%), машини и оборудване (5,6 %).

Турските инвестиции в България към 2000 г. са 100 млн. дол., като година след това достигат до 500 млн. дол[36]. Към 2008 г. вече турските инвестиции в България, заедно с турския капитал, идващ през трети страни, възлиза на над 600 млн. щ. д.[37] Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten В периода 2000 – 2005 г. между двете страни действат средно годишно 1,200 регистрирани смесени фирми, като техният брой бързо нараства. „Демир банк” е втората голяма турска банка в България. През 1999 г. започва да функционира „Зираат банкасъ”, която насочва вниманието си към земеделски проекти. Тя изплаща пенсиите на турските изселници от България. „Демир банк” поема инвестиционното посредничество и заплащането на търговските операции.

Таблица 10. Инвестиции на Турция в България за периода 2000 – 2005 г.

(в милиони долари)

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Източник: ced.bg/uploads/publication/2004_final_BG.pdf

Инвестициите на турските фирми на българска територия са значителни. В това отношение съпоставките са в полза на турската страна, водеща в двустранните инвестиционни решения. От таблицата по-долу са видни отделните фирми и съответстващите им икономически области и предприятия на българския пазар, които се реализират в резултат на турските инвестиции.

Таблица11. Турски фирми, инвестирали в България до 2008г.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Куриерски услуги

Източник: ced.bg/uploads/publication/2004_final_BG.pdf

На 11 юли 1998 година в София отваря врати „Зираат Банк клон София”, открит от страна на Министър председателя на Турция г-н Месут Йълмаз. На 22 март 1999г. президентът на Турция Сюлейман Демирел открива Клон Демирбак под името „Демирбак България”.

През декември 1990 година със сключено с Ексимбанк споразумение се отпускат 50 милиона щатски долара за Българската външнотърговска банка, като 20.91 милиона американски долара са реализирани. Голям част от износа се оформя от машини (съоръжения, автобуси) и текстилни продукти. При връщането на кредита не се наблюдават никакви проблеми. Поради липсата на интерес от българска страна, остатъкът от кредита не е използван. Ексимбанк осигурява подкрепа в областта на застрахователните програми. Краткосрочни износни застрахователни договори за 2000 година са в размер на 23,41 милиона долара, а за 2001 година за първите единадесет месеца надхвърлят 25 милиона долара.

Според данни от Българската агенция за чуждестранни индестиции, Турция е на 14-то място сред страните, направили инвастиции в България, със 135млн.$. В рамките на програмата за специализиране в България, турските фирми насочват вниманието си към предприятия от областта на военната индустрия, фабрики за хартия, индустриални машини, хотели, тежка и лека промишленост.

Най – важните турски фирми направили инвестиции в голям мащаб в страната са: в металургичния сектор - FAF метал, в хартиената индустрия – Ъшъклар холдинг, в текстилната индустрия – Масер, в областта на туризма и хотелиерството – Иозкан труби, в областта на банкерството като клон на ТБ Зират банкасъ и като регистрирана българсака фирма Демирбанк България.

Освен трите магазина Рамстор на Коч холдинг в София, има и 6 станции за газ, от които три са в София, две в Шумен и една в Бургас.

В последните години най-значима със своите инвестиции в България е фирма Шишеджам. Тракияджам, която притежава 43.80% дял от Шишеджам разкрива, че на 17 декември 2003 г. с инвестиция от 160 милион долара изгражда фабрика за стъкло за 100 милярда долара и фабрика за изделия от стъкло на стойност 60 млиона долара.

В областта на строителство през март 2003г. консорциума Доуш – Еко започва строеж на 36км. първокласен и 21км. второкласен път от участъка между Карнобат – Бургас от автобагистрала Тракия. Проектът е с открита стойност 47,5млн. евро и се осигурява от европейската инвестиционна банка, а финансираната от американската Ексимбанк сръбска част на автомагистрала София – Ниш е дадена на консорциума ENKA – Bechtel.

През последните години Република Турция става един от главните инвеститори в България. Големи инвестиционни проекти за изграждането на инфраструктурата се осъществяват чрез турски частни фирми. „Тракия Глас България“ ЕАД стъпва в България в областта на такава специална промишленост за първи път, и то в голям мащаб.

По отношение на капацитета за производство на плоско стъкло към настоящия момент „Шише Джам Груп“ има 9% дял в Европа и е пети по големина производител на плоско стъкло в Европа, осми в света. Според капацитета на производство на стъклени изделия холдингът има 16% дял в Европа, където е втори по големина производител и трети в света.

Като един от основните производители на стъкло в Турция „Шише Джам“ допринася за настоящата водеща позиция на турската стъкларска промишленост. В момента „Шише Джам“ цели да проправи пътя за развитието на стъкларската промишленост в балканския регион редом със стратегията си за разширяване с многофокусна продукция и в качеството си на лидер на това ключово откъм географското си положение място. След оценка на инвестиционните възможности в региона „Шише Джам“ предприема своята първа важна тъпка с инвестициите си в заводи за плоско стъкло и стъклени изделия в Търговище.

„Шише Джам Груп“ реализира инвестициите си в два етапа. Инвестицията в стъклените изделия приключва през юли 2005 г., а в плоското стъкло предстои да завърши в началото на 2006 г. Общо тези инвестиции се очаква да донесат приход от 100 млн. долара.

Инвестицията в заводи за производство на плоско стъкло и стъклени изделия е най-голямата външна пряка инвестиция на зелено в България, както и на Балканския полуостров. С нея регионът на Търговище ще притежава първия завод за плоско стъкло и най-големия завод за стъклени изделия на Балканите и впоследствие ще се превърне в стъклопроизводствена база на региона. Инициативата ще позволи трансфер на технологично ноу-хау и използването на модерни технологии и ще създаде 700 нови работни места.

С реализирането на инвестициите в заводите за плоско стъкло и стъклени изделия се предвижда бързо развитие на търговищкия регион. Очаква се тези инвестиции да доведат до намаляване на безработицата и повишаване на работната сила, да стимулират значително подобрение на транспорта и други инфраструктури и най-вече да засилят търговските връзки на региона. В допълнение към това се очаква тези инвестиции да привлекат други такива в различни сектори в региона.

3. Значение и роля на външнотърговските отношения на Турция за икономическото й развитие

Сегашното измерение на европейската интеграция и глобализацията е все още много далеко от равнището на напълно интегрираните пазари – международната търговия със стоки и услуги и движението на финансовите потоци като обем са много по-малки от обмяната в рамките на националните граници, които все още играят важна роля[38]. Дори в рамките на ЕС границите остават пречка пред международната търговия и тя е по-ограничена от вътрешнонационалната търговия (включително и в секторите, в които много от бариерите са премахнати и са въведени общи правила и регулации).

Въпреки това икономическата интеграция в Европа и в света се развива с бързи темпове и оказва силно въздействие върху икономическото мислене, възприятие и поведение на управляващите в отделните страни. Първата и най-важна предпоставка за икономическа интеграция е либерализацията на търговията. Търговската интеграция се ограничава от различията в институционалните, юридическите и социалните условия в различните страни, които слагат отпечатък върху ценовите равнища, а оттам – и върху обема на международната търговия. Понякога обаче ценовите различия между отделните страни са много по-големи, отколкото между отделните райони в отделно взета страна, и не се дължат на транспортните разходи. Основните изводи по отношение ефекта на границите върху развитието на международната търговия се отнасят и до капиталовите потоци – трансграничното движение на капитали е много по-ограничено от вътрешнограничното.

В ЕС формалните търговски бариери (мита и квоти) отдавна са премахнати, а вследствие на многостранните преговори за либерализиране на търговията бариерите пред международния обмен понастоящем са съвсем ниски (средното равнище на митата за промишлени изделия е 3%). Това означава, че по-големият обем вътрешна търговия не може да бъде обяснен с ограниченията, налагани от националните граници. Причините могат да бъдат различни:

- взаимна заменяемост между местни и вносни изделия;
- различни национални технически регулации, процедури по контрол и оценка на съответствието, сертификационни изисквания и т.н.;
- вкусови предпочитания;
- предпочитани маркетингови и дистрибуторски системи;
- склонност у потребителите към предпочитане на стоки от местен произход;
- начин на възлагане на държавни поръчки;
- различия в юрисдикцията (правна, регулаторна, социална, културна).

Регионалните интеграционни общности са структури на държави и граждани, които осъществяват либерални политики и стратегии на основата на интеграцията на икономиките им и тяхната конкурентоспособност. В интеграционните общности се осъществява функционално и наднационално институционализиране на свободното движение на стоки, услуги и производствени фактори във вътрешни пазари, създават се правни и политически норми за мирни начини на общуване, за по-бързо сближаване на жизнените стандарти на населението на държавите членки и за стабилно икономическо развитие.

Основна тенденция, обобщаваща регионалната икономическа интеграция на Турция на Балканите, е възможността за нейното позициониране в глобален аспект с повишаване на конкурентноспособността и за активно участие в глобалното интеграционно сътрудничество. Последното се осъществява от общностите и правителствата на интегрираните в тях държави. То се основава върху многостранни, двустранни и регионални търговски и инвестиционни договори, финансови, информационни и екологични режими и стандарти. Осъществява се не с цел увеличаване на политическата власт на отделни държави и общности в света, а за по-лесно и ефективно разрешаване на социално-икономическите проблеми на повече дължави чрез общи стратегии, проекти и програми за развитието им. То е стратегия за осъществяване на регионално интеграционно сътрудничество и политика на развитие в света.

Пазарната интеграция е политика за създаване на свободни вътрешни стокови и факторни пазари и либерализиране на световния икономически обмен на държавите от съответните общности и пространства. Тя може да се осъществява чрез координирани и общи икономически, фискални и парични политики и глобални търговски, индустриални, екологични и технологични либерални режими, стратегии и политики. Затова пазарната интеграция не е само регионална икономическа интеграиця. Тя е един повече или по-малко институционализаран процес на глобално-регионална интеграция.

Регионалната икономическа интеграция е процес на балансирано устойчиво икономическо и социално сближаване и развитие на интегрираните държави върху основата на свободни стокови и факторни пазари чрез общи, наднационални и междудържавни, частни и обществени институции и правила за защита на правата на гражданите. Целта на регионалната икономическа интеграция е създаването на икономическо, соцално и териториална единство.

Вътрешният пазар е регионалноикономическа структура на интеграционните общности и пространства. Той е пространство, характеризиращо се със свободна конкуренция на стоковите и факторни пазари на интегрираните държави и техните партньори от трети страни. Интеграционните политики са общи, координирани, единни и хармонизирани политики за създаване от интегрираните държави на стабилни условия за свободна конкуренция на стокови и факторни пазари и осъществяване помежду им на сътрудничество на различни равнища във всички икономически, обществени, политически и културни области. Те са резултат от делегиране на правомощия от интегрираните държави към регионални, наднационални, надрегионални и световни органи в съответствие с интеграционните им договори. Осъществяват се чрез пазарни и институционални инструменти.

Проблемите, които могат да бъдат разрешени чрез глобално-регионалната интеграция са осигуряване на световния мир и икономическа сигурност, защита на свободната конкуренция, стабилност на икономическия растеж и структурното сближаване, поддържане на търговскоплатежно равновесие, преодоляване на бедността и ускоряване на развитието в света, повече контрол и отчетност за използването на общите преразпределитилни фондове за развитие, въвеждане на екологични стандарти, равни възможности за достъп до образование и др. Спорните въпроси относно глобално-регионалната интеграция при промяна на перспективата на интеграционните общности са от съществено икономическо и политическо значение: равнопоставени ли са държавите и народите в интеграционните общности; как интеграционните общности

участват в поддържане на световния мир; чрез какви политики може да се осигури макроикономическа стабилност и икономическа сигурност; защо и как интеграционните бщности създават възможности за икономически растеж и фирмена конкурентоспособност; какви предимства имат те при разрешаване на глобални екологични и енергийни проблеми; за постигане на какви цели са предназначени общите им фондове; по-какъв начин се постига сближаване на равнищата на икономическо развитие; каква е нормативната дефиниция на политическите и икономическите цели; по какъв начин се установява управленската взаимозависимост между пазарни и институционални инструменти за либерализирането им; какви са законите и методите за постигане на интеграционните цели чрез общо управление, вкл. Бюджетно преразпределение, инвестиции, технологии и умения.

Дилемите в контекста на ролята на държавите, световните институции и интеграционните общности възникват при: избора на прагматични решения за осъществяване на общи стратегии в съответствие са тяхната демократична същност и управленските компетенции, предоставени от държавите членки на интеграционните институции; поемането на разходите за разрешаване на глобалните проблеми - повишаване равнището на икономическо развитие, вкл. чрез по-справедливо потребление и по-добро качество на живота вместо малко потребление и лошо обкръжение и преодоляване на търговски, енергийни, екологични, демографски, здравни, културни и религиозни противоречия.; разбиране на необходимостта от анализ на ефектите относно формите на регионалното и глобалното интеграционно сътрудничество на основата на

теоретични модели и статистически данни, чрез които се доказват икономическите изгоди за фирмите и потребителите, по-справедливото потребление, по-доброто и по-ефективното функциониране на управлението; субективността на оценките на политически анализатори, стратези и социолози; необходимостта от предефениране на общественото значение на интеграционния процес според институционалната конвергенция и синергията на икономически, политически и културните ползи от него, вкл. при задълбочаването и разширяването му. Аргументите за глобално-регионалната интеграция като нова историческа перспектива, съществено допълваща и качествено променяща, а не заменяща многостранното и двустранното междудържавно сътрудничество и наднационалната интеграция, имат реални национални, регионални и глобални основи. Състоят се в това, че при нея се създават предпоставки за изграждане на демократична политическа идентичност, спазване на правилата на световните институции, законите на правовите държави и зачитане на равнопоставеността им, културните традиции на интегрираните народи и икономическите им постижения и перспективи. Новите стратегии на всички интеграционни общности от началото на 90-те години и новия век са за по-резултатна икономическа интеграция, повече икономическа сигурност и културно общуване. Те включват либералния обществен модел чрез защита на човешките права, прилагане правилата на световните икономически организации и универсалните демократични принципи на ООН.

В заключени значението на глобално-регионалната интеграция за Турция може да бъде обобщено в общия контекст на значимостта на този феномен за съвременните държави изобщо в следните качествени характеристики:

- Първо, съответствие между интересите на интегрираните държави и на гражданите им, или въпросът е за постигане на съответствие между тези, които вземат решения, и онези, които са потърпевши от тях. Това съответствие се състои в спазване на икономическите и човешките права, социалните стандарти и зачитане на културните, етническите, политическите и религиозните различия, както и равнопоставеността между мъжете и жените.
- Второ, интеграционното управление променя съотношението между централизирните и децентрализираните структури чрез федерализиране и делегиране на правомощия за вземане на решения на по-ниските му равнища с цел по-широки и по-ефективни пазарни връзки. Постига се прагматично съчетаване на инструментите на национални и наднационални икономически, структурни и културни политики. Чрез осигуряване на общ граничен контрол се либерализират миграционните политики и се засилва борбата срещу експлоатацията, тероризма и организираната престъпност; по този начин чрез обединяване на усилията в общности се увеличава влиянието им в света, което се нарича ефект на доминото.
- Трето, улеснява се изграждането на общи региони на интегрираните държави като управленски структури и чрез клъстъри за иновационни и традиционни услуги. Чрез тях се разрешават по-добре и повече проблеми на хората, осигуряват се конкурентни решения на структурни и финасови преразпределителни, социални и регионални проблеми.
- Четвърто, създават се и се прилагат по-бързо интеграционните стратегии с общи глобални приоритети като предотвратяването на природни бедствия, ядрена заплаха и терористични атаки, защото световната сигурност е обществено благо. Екологичните, енергийните и технологичните политики са решаващите фактори за икономически растеж и благотворно развитие в света.
- Начинът за осъществяването на глобалните приоритети са публично-частните партньорства, общите инвестиционни решения, инициативите на световните институции.
- Пето, разработват се правила за фирмена конкурентноспособност от гледна точка на пазарния достъп при съществуващите различия между формите и степените на глобално-регионална интеграция чрез съответните инструменти на макроикономическите политики, глобалното финансово сътрудничество и международната търговска либерализация, глобалните проекти и програми на световните институции.
- Шесто, реалният избор на начини за по-активно участие на интегрираните държави в световния процес на демократизация се извършва в съответствие с универсални принципи на ангажираност и отговорност (комитология) за осъществяване на съответните цели според формални и неформални правила и управлениски умения, вкл. чрез съюзяване, асоцииране, междудържавно сътрудничество и федерализиране.

Заключение

Развитието на глобализацията в полза на повече страни зависи от това, как ще бъдат овладени и управлявани в интерес на по-справедливото разпределение на изгодите и неизгодите. Както доброто управление на националната икономика е в основата на нейния ускорен растеж, така и развитието в международен мащаб има нужда от добро управление, а то – от международно приети и съгласувани правила, от сближаване на механизмите за вземане на решения и изработване на политики, от по-тясно сътрудничество между световните организации – търговски (СТО), финансови (Световна банка, МВФ), социално-политически (агенциите и организациите на ООН).

Общата характеристика на регионално-интеграционните аспекти в търговските отношения на Турция с балканските страни доказват поставената в началото на настоящата дипломна работа теза, че регионалните търговските отношения на Турция с балканските страни и участието на страната в евроинтеграционните процеси на свободно движение на капитали представляват най-добрата перспектива за конкурентноспособно позициониране Турция в глобалната икономика.

Развитието на турската икономика обобщава картина на европейски ориентирана държава, стремяща се и работеща в интерес на своето европейско членство и активно включваща се в евроинтеграционните структури на митнически съюз и общ пазар.

Турската икономика в сферата на нейния външнотърговски обмен на Балканите представлява основен фактор за позициониране на страната в европейското търговско пространство и в глобален аспект на конкурентноспособна икономика.

Използвана литература

1. Официален вестник на ЕС
2. Георгиев, Пл., Съвременен маркетинг, С., 1998
3. Илиев, И., Г. Маринов, А. Атанасов, В. Димитрова, А. Шиваров, Международен икономикс, Варна, Стено, 2004
4. Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004
5. Ръдърфорд, Д., Английско-български учебен речник по икономика, С., ИК Прозорец, 1996, в: www.econ.bg
6. A Summary of the Final Act of the Uruguay Round, www.wto.org/english/docs_e/docs_e.htm
7. Ariel Cohen, Why Russia’s Accession to the WTO Is in America’s Economic and Strategic Interests. http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1551es.html
8. Augus Maddison, The World Economy: A Millennial Perspective, Development Centre Studies OECD, 2001
9. Porter, M., Harvard University, K. Schwab, World Economic Forum, The Global Competitivenes Report 2008 – 2009, World Economic Forum, 2008
10. www.bcci.bg/bulgarian
11. www.dtm.gov.tr
12. www.europa.eu.int/comm/
13. www.europe.bg
14. www.wto.org

Приложения

Приложение 1

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Първи кръг- основаване на ГАТТ.

На 30 октомври 1947 г. по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация в Пале де Насион, Женева, 23 държави подписват Общото споразумение за митата и търговията, известно като ГАТТ 1947, което влиза в сила на 1 януари 1948 г. Договарящите се страни си предоставят около 25 000 митнически отстъпки (концесии), засягащи една пета от световната търговия.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

В периода април-август 1949 г. договарящите се страни си предоставят нови 5 000 митнически отстъпки. Още 10 страни се присъединяват към ГАТТ.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

В периода септември 1950 г.- април 1951 г. договарящите се страни обменят около 8 700 митнически отстъпки. Така се постига около 25% намаление на митата в сравнение с равнището им от 1948 г. Още 4 страни се присъединяват към ГАТТ.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Четвърти кръг в Женева, Швейцария.

Със завършването на кръга през май се предоставят митнически отстъпки, които се равняват на около 2,5 милиарда долара.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Кръг “Дилън” в Женева, Швейцария.

Започва през септември 1960 г. и завършва през юли 1962 г. Носи името на американския заместник-държавен секретар Дъглас Дилън, инициирал провеждането му. Включва две фази: през първата се водят преговори със страните членки на Европейската икономическа общност относно създаването на единна схема на отстъпките на Общността; през втората се провежда същинският общ кръг от многостранни преговори. В резултат на него са договорени около 4 400 митнически отстъпки, засягащи международен търговски обмен на стойност 4.9 милиарда долара. Постигнато е споразумение за търговията с памучни текстилни изделия (като изключение от правилата на ГАТТ), чието действие продължава до влизането в сила през 1974 г. на многостранното споразумение, наречено Multifibre Arrangement.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Кръг “Кенеди”.

Провежда се в периода май 1964 г. - юни 1967 г. Заключителният акт е подписан от 50 страни, осъществяващи 70% от световната търговия. В много области е постигнато съгласие за 50 % намаляване на митата. Концесиите засягат търговски стокообмен на обща стойност около 40 милиарда долара. Договорени са отделни споразумения за търговията със зърно, химически продукти и прилагането на антидъмпингови мерки.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Токийски кръг преговори.

Открива се през септември 1973 г. и приключва през ноември 1979 г. Участници в него са 102 страни. Предоставените взаимно митнически отстъпки засягат търговски оборот на обща стойност над 300 милиарда долара. Среднопретеглените мита за промишлените стоки на деветте най-големи промишлени пазари в света намаляват от 7% на 4.7%. Постигнати са споразумения в следните области: субсидии и изравнителни мерки; технически пречки в търговията; процедури по лицензиране на вноса; държавни поръчки; митническо остойностяване. Преразгледани са приетите вече правила в областта на антидъмпинга, търговията с месо от едър рогат добитък и с млечни продукти, търговията с граждански въздухоплавателни средства.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Уругвайски кръг преговори.

Открива се на 20 септември 1986 г. в Пунта дел Есте, Уругвай по време на срещата на търговските министри на договарящите се страни по ГАТТ. Това е осмият, най-продължителен и най-мащабен кръг многостранни търговски преговори, който завършва с подписването на 15 април 1994 г. в Маракеш, Мароко, от 123 страни на Заключителния акт от Уругвайския кръг. С него се създава Световната търговска организация и се приема пакет от многостранни търговски споразумения. Резултатите включват: средно намаляване на митата за промишлени стоки в развитите страни с 40% (от средна ставка 6.3% на 3.8%); средно увеличение на дела на обвързаните мита от 21% до 73% (за развиващите се страни), от 73% до 98% (за икономиките в преход) и от 78% до 98% (за развитите страни); мащабна програма за селскостопанска реформа; ангажимент за постепенно премахване на експортните ограничения и подобряване на пазарния достъп за текстилните изделия и облеклата; подобрени споразумения за защитните мерки, техническите бариери, митническото остойностяване, лицензирането на вноса, субсидиите и изравнителните мерки, антидъмпинга. Подписани са нови споразумения в области, като търговията с услуги, закрилата на интелектуалната собственост, санитарните и фитосанитарните мерки, свързаните с търговията инвестициионни мерки.

Приложение 2

Програма за работата на СТО

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

През юни 1996 г. са преустановени преговорите по търговията с морски транспортни услуги. Участниците се споразумяват да прекратят временно преговорите и да ги подновят на базата на съществуващи или нови предложения по време на следващия кръг преговори по търговията с услуги, започващ през 2000 г.

От 9 до 13 декември 1996 г. в Сингапур се провежда първата Министерска конференция на СТО. Сред най-важните резултати от сесията е включването в работната програма на СТО на шест нови теми за проучване и анализ, които имат пряко отношение към развитието на международната търговия: търговия и околна среда, търговия и инвестиции, търговия и конкуренция, прозрачност на държавните поръчки, улесняване на търговията, електронна търговия.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

На 15 фервуари приключват преговорите за либерализиране на базовите телекомуникационни услуги. Правителствата на 69 страни членки на организацията (представляващи 90% от търговията с базови телекомуникационни услуги) подписват Четвъртия протокол към ГАТС, който влиза в сила от 5 февруари 1998 г. Договорено е отваряне на пазарите на гласови телефонни, телексни, телеграфни, факсимилни, мобилни, спътникови услуги, преноса на данни, предоставянето на линии под наем и др.

На 26 март 40 страни членки на СТО подписват Декларация за търговията с продукти на информационните технологии (Споразумение по информационните технологии), която влиза в сила от 1 юли 1997 г. Страните се споразумяват за поетапно намаляване на митата върху продуктите на информационните технологии и пълното им премахване до 2000 г.

На 12 декември приключват преговорите за либерализиране на търговията с финансови услуги. Правителствата на 70 страни членки подписват Петия протокол към ГАТС, който влиза в сила от 1 март 1999 г. Страните се споразумяват да отворят пазарите си на финансови услуги, покривайки повече от 95% от търговията в банковия и застрахователния сектор, търговията с ценни книжа и финансова информация.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

От 18 до 20 май в Женева се провежда нова Министерска конференция на СТО. Договорено е в приетата програма за работа на СТО да се включат нови области, свързани с международната търговия. Приета е Декларация относно глобалната електронна търговия, съгласно която страните ще продължат практиката си на неприлагане на мита върху електронните трансмисии.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Провежда се третата Министерска конференция на СТО (Сиатъл, 30 ноември - 3 декември). Задачата е да бъдат определени обхватът, целите, началото и продължителността на следващия кръг многостранни търговски преговори за по-нататъшна либерализация на търговията със стоки и услуги и развиване на правилата на многостранната търговска система. Поради недостатъчна подготовка и липса на съгласие между страните целта не е постигната и конференцията е суспендирана.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

От началото на 2000 г. започва първата фаза на на т.нар. “mandated negotiations” по селското стопанство и услугите с оглед по-нататъшна либерализация на търговията в тези области.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

От 9 до 14 ноември в Доха, Катар се провежда четвъртата Министерска конференция на СТО. Взето е решение за откриване на нов кръг от преговори под надслов “План за развитие от Доха”. Целите са: по-нататъшна либерализация на търговията; създаване на общи правила в нови области; подпомагане усилията на развиващите се страни за пълноценно участие в СТО.

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

[...]


[1] Илиев, И., Г. Маринов, А. Атанасов, В. Димитрова, А. Шиваров, Международен икономикс, Варна, Стено, 2004, с.193

[2] Ariel Cohen, Why Russia’s Accession to the WTO Is in America’s Economic and Strategic Interests. http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1551es.html

[3] www.wto.org/

[4] Augus Maddison, The World Economy: A Millennial Perspective, Development Centre Studies OECD, 2001, p.362

[5] A Summary of the Final Act of the Uruguay Round, www.wto.org/english/docs_e/docs_e.htm

[6] www.wto.org/

[7] Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004, стр. 717

[8] По: Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004

[9] Георгиев, Пл., Съвременен маркетинг, С., 1998 г., стр. 235

[10] Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004, стр. 689

[11] Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, 2004, в: „Конкурентоспособност на българската икономика – позиции и препоръки, в: http://www.mee.government.bg/doc_pdf/Compet2007-BG.pdf

[12] ИПИ, “Конкурентни предимства на регионите”, София, Отворено общество, 1999, стр. 11

[13] Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., 2004, стр. 14

[14] Георгиев, Пл., Съвременен маркетинг, С., 1998 г., стр. 242

[15] Договор от Рим, 1957 г.

[16] Договор от Рим, 1957 г.

[17] Single European Act, SEA, Люксембург, 1986 г.

[18] www.europe.bg

[19] www.europe.bg

[20] Ръдърфорд, Д., Английско-български учебен речник по икономика, С., ИК Прозорец, 1996, в: www.econ.bg

[21] www.europa.eu.int/comm/

[22] На 12 юни 2001 г. Комисията приема предложение за ревизия на Общата система от преференции за периода 2002-2004 г., което цели опростяване на системата, възстановяване на вече ерозиралото равнище на предоставяни изгоди, прилагане на по-ефективни мерки в интерес на развиващите се страни, стимулиране прилагането на приетите международни стандарти по отношение условията на труд и опазване на околната среда. Новата наредба изцяло инкорпорира лансираната малко по-рано инициатива “всичко освен оръжие”, предвиждаща безпрепятстван достъп (без мита и квоти) до единния вътрешен пазар на изделията на 49 най-слабо развити страни. (Вж. European Commission adopts new Generalised Scheme of Tariff Preferences (GSP) Regulation to foster sustainable development, www.europa.eu.int/comm/

[23] http://www.dtm.gov.tr

[24] http://www.dtm.gov.tr

[25] http://www.dtm.gov.tr

[26] http://www.dtm.gov.tr

[27] Официален вестник n° L 129 , 17/05/2008 стр. 0048 - 0048

[28] Официален вестник n° L 051 , 26/02/2008 стр. 0004 - 0018

[29] Официален вестник n° L 309 , 27/11/2007 стр. 0034 - 0039

[30] Официален вестник n° L 183 , 13/07/2007 стр. 0005 - 0011

[31] www.un-bg.bg/index.php5?l=1&p=1

[32] spsoe.wegewerk.org/bul/ -

[33] spsoe.wegewerk.org/bul/ -

[34] По данни от: info.mitnica.com/ index.php?p=archiv&page=1&src=1765 - 38k

[35] По данни от: www.omda.bg/BULG/news/archcoment/Demirel_29.htm - 11k

[36] По данни от: www.omda.bg/BULG/news/archcoment/Demirel_29.htm - 11k

[37] www.euro2001.net

[38] Paul Brenton, What Are the Limits to Economic Integration?, CEPS Working Document No.177, November 2001, www.ceps.be/

92 of 92 pages

Details

Title
Trade relations of Republic of Turkey with Balkan countries
Grade
4.5
Author
Year
2009
Pages
92
Catalog Number
V281532
ISBN (Book)
9783656820093
File size
1359 KB
Language
Bulgarian
Tags
trade, republic, turkey, balkan
Quote paper
Erdem Gungordu (Author), 2009, Trade relations of Republic of Turkey with Balkan countries, Munich, GRIN Verlag, https://www.grin.com/document/281532

Comments

  • No comments yet.
Read the ebook
Title: Trade relations of Republic of Turkey with Balkan countries


Upload papers

Your term paper / thesis:

- Publication as eBook and book
- High royalties for the sales
- Completely free - with ISBN
- It only takes five minutes
- Every paper finds readers

Publish now - it's free