В настящата работа ще се разгледа ролята на устния преводач в ситуаци-ята на устен превод. За основа на разсъжденията ще послужи моделът на Хела Кирххоф „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод”, създаден през 1976 г. към Института по писмен и устен превод към Университета Хайделберг в Германия. Ще бъдат представени също така мнения и различни ситуации, избрани от научни изследвания и статии от областта на теорията на устния превод.
Целта ми е да представя в обобщен вид модела на Кирххоф и да изкажа личните си впечатления и мнение, доколко той действително представя една реална ситуация на устен превод.
От момента, в който Ото Каде от Лайпцигската школа въвежда за първи път термина транслатология, писменият и устният превод стават част от една обща наука за превода. Транслатологията се занимава и с това да опише и определи разликите между тези свои две отделни дисциплини. Една от най-важните разлики, на която се отделя място и внимание в поч-ти всички появили се по-късно модели на устния превод, е моментът на вземане на решение. Докато при писмения превод текстът е на разполо-жение в своята цялост, то при устния превод такава цялост на оригинал-ния текст не съществува. Именно този факт изисква коренно различни мисловни процеси и стратегии за действие. Или казано по друг начин: це-лостта на оригиналния текст играе изключително важна роля за рецепция-та, разбирането и произвеждането на целевия език. Именно поради тази липса на „птичи поглед” над текста може да бъде зададен въпросът: въз-можен ли е реално един точен и коректен превод при устния превод? И ако е така, какви процеси на преформулиране и разбиране се развиват в главата на устния преводач? Тези въпроси, както и въпросът каква роля трябва и има право да изиграе устният преводач като член на комуникаци-онната верига устен превод, са в основата на спорни мнения и множество научни трудове.
Inhaltsverzeichnis
0 Uвод
1 Моделът на Кирххоф – елементи и участници
1.1 Елементи на системата и тяхната функция
1.2 Участниците в интерактивната комуникация
2 Роли на участниците в интерактивната комуникация
2.1 Поведение вътре в системата: предаващ информация – устен преводач – получаващ информация
2.2 Двойната роляна устнияпреводач
2.3 Изказването и неговият превод; консекутивен и симултанен превод
2.3.1 Консекутивен превод
2.3.2 Симултанен превод
2.3.3 Възможни фактори, които възпрепятстват комуникацията в тричленната система
3 Заключение: Професията на устния преводач – професия като всяка друга?
Zielsetzung und Themen der Arbeit
Die vorliegende Arbeit untersucht die Rolle des Dolmetschers innerhalb des Kommunikationsprozesses, basierend auf dem 1976 von Hella Kirchhoff entwickelten Modell der "dreigliedrigen, zweisprachigen Kommunikationssystem-Dolmetschen". Ziel ist es, dieses Modell zusammenfassend darzustellen und kritisch zu hinterfragen, inwieweit es reale Dolmetschsituationen adäquat abbildet.
- Analyse des Kirchhoff-Modells und der beteiligten Kommunikationsteilnehmer
- Untersuchung der Rollenverteilung und Positionierung des Dolmetschers
- Vergleich der kognitiven und prozessualen Anforderungen bei Konsekutiv- und Simultandolmetschen
- Reflektion über die Faktoren, die den Kommunikationsfluss in der Dolmetschsituation beeinflussen
- Diskussion über das Berufsbild und die professionelle Identität des Dolmetschers
Auszug aus dem Buch
2.2 Двойната роляна устнияпреводач
За разлика от Фелдвег (1996:173f) Кирххоф смята преводача за втори приемащ E2 в посистема А и съответно втори предаващ информацията S2 в подсистема В. Това е разбираемо, като се има предвид, че устният преводач е „периферна фигура в центъра“4, която действително е активна част от комуникацията, т.е. играе ролята както на S1 и E1, но не е идентична нито с E1, нито с S1 и същевременно не е замесена директно в интерактивната ситуация (в. Kirchhoff 23). Ролята на получаващ информацияв подсистема А и тази на предаващ информацияв подсистема В са ограничени по специфичен начин: съдържанието на информацията не е предвидено за преводача и затова той се превръща в „непосветен слушател“ (в. Seleskovitch 21). Обаче в ролята си на слушател той е под натиск от задължението за изпълнение и не може да насочва изборно вниманието си към отделни елементи или дори спре да слуша (в. Kirchhoff 23).
Именно в този случай не може да се говори за преводача като за първичен реципиент (в. Feldweg 176), тъй като в класическия смисъл последният възприема само информацията, която го интересува. Неговото внимание е насочено към подготовката на контрааргументи например или със сравняване на чутото с вече известно или познато, с неговото приемане или отричане (в. Seleskovitch 45-46). Такова сравняване се наблюдава и в главите на устните преводачи, но – особено при опитните – то става автоматично и подсъзнателно. При устните преводачи това сравняване не е насочено към повлияване на собствените познания, а само и единствено към оптимиране на комуникацията и разбирателството.
Zusammenfassung der Kapitel
0 Увод: Vorstellung des Modells von Hella Kirchhoff als theoretische Basis und Definition des Ziels, dieses Modell im Kontext realer Dolmetschsituationen zu bewerten.
1 Моделът на Кирххоф – елементи и участници: Detaillierte Darstellung des Kirchhoff-Modells, der Aufteilung in Subsysteme sowie der Rollen von Sender, Empfänger und Dolmetscher.
2 Роли на участниците в интерактивната комуникация: Analyse der komplexen Rollen des Dolmetschers, der Unterschiede zwischen Konsekutiv- und Simultandolmetschen sowie der Störfaktoren im Kommunikationsprozess.
3 Заключение: Професията на устния преводач – професия като всяка друга?: Resümee über die Komplexität des Dolmetscherberufs und die notwendige professionelle Distanz zwischen der Tätigkeit und dem persönlichen Empfinden.
Schlüsselwörter
Dolmetschen, Hella Kirchhoff, Kommunikationssystem, Konsekutivdolmetschen, Simultandolmetschen, Translatologie, Dolmetscherrolle, Kommunikationsteilnehmer, Kognitive Prozesse, Professionalität, Sprachmittler, Dolmetschtheorie, Dolmetschpraxis, Sozial-kulturelle Umgebung, Sprachkodierung.
Häufig gestellte Fragen
Worum geht es in dieser Arbeit grundsätzlich?
Die Arbeit untersucht die theoretische Rolle und die praktische Position eines Dolmetschers innerhalb einer dreigliedrigen Kommunikationssituation anhand des Modells von Hella Kirchhoff.
Was sind die zentralen Themenfelder?
Die zentralen Themen sind die Modellierung des Dolmetschprozesses, die Abgrenzung von Sender- und Empfängerrollen sowie die kognitiven Herausforderungen bei verschiedenen Dolmetschmodi.
Was ist das primäre Ziel oder die Forschungsfrage?
Das Ziel ist es, das Modell von Kirchhoff darzustellen und kritisch zu prüfen, inwieweit dieses theoretische Konstrukt die tatsächlichen Gegebenheiten einer Dolmetschsituation widerspiegelt.
Welche wissenschaftliche Methode wird verwendet?
Es handelt sich um eine theoretische Arbeit, die auf Literaturanalyse, der Interpretation von Kommunikationsmodellen und dem Vergleich wissenschaftlicher Fachbeiträge basiert.
Was wird im Hauptteil behandelt?
Der Hauptteil analysiert die Elemente der Kommunikation, die Doppelfunktion des Dolmetschers als Sender und Empfänger sowie die spezifischen Bedingungen von Konsekutiv- und Simultandolmetschen.
Welche Schlüsselwörter charakterisieren die Arbeit?
Zu den wichtigsten Begriffen zählen Dolmetschen, Kirchhoff-Modell, Kommunikation, Dolmetschstrategien, Translatologie und Dolmetscherrolle.
Warum wird der Dolmetscher im Kirchhoff-Modell als "periphere Figur im Zentrum" bezeichnet?
Dies beschreibt den Umstand, dass der Dolmetscher zwar aktiv in das Geschehen eingreift, aber inhaltlich nicht direkt zur ursprünglichen Kommunikation der Partner gehört.
Welche Bedeutung hat das "décalage" beim Simultandolmetschen?
Es bezeichnet den zeitlichen Versatz zwischen der Aufnahme des Ausgangstextes und der Produktion des Zieltextes, der für das Verständnis kritisch ist.
- Arbeit zitieren
- Eliza Kalderon (Autor:in), 2011, Позицията на преводача в устния превод, München, GRIN Verlag, https://www.grin.com/document/166372
