Позицията на преводача в устния превод

Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод според Хела Кирххоф (1976)


Seminararbeit, 2011
13 Seiten, Note: 2,0

Leseprobe

СЪДЪРЖАНИЕ

0 Увод

1 Моделът на Кирххоф - елементи и участници
1.1 Елементи на системата и тяхната функция
1.2 Участниците в интерактивната комуникация

2 Роли на участниците в интерактивната комуникация
2.1 Поведение вътре в системата: предаващ информация устен преводач - получаващ информация
2.2 Двойната роля на устния преводач
2.3 Изказването и неговият превод; консекутивен и симултанен превод
2.3.1 Консекутивен превод
2.3.2 Симултанен превод
2.3.3 Възможни фактори, които възпрепятстват комуникацията в тричленната система

3 Заключение: Професията на устния преводач - професия като всяка друга?

Библиография

0 Увод

В настящата работа ще се разгледа ролята на устния преводач в ситуацията на устен превод. За основа на разсъжденията ще послужи моделът на Хела Кирххоф „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод”, създаден през 1976 г. към Института по писмен и устен превод към Университета Хайделберг в Германия. Ще бъдат представени също така мнения и различни ситуации, избрани от научни изследвания и статии от областта на теорията на устния превод.

Целта ми е да представя в обобщен вид модела на Кирххоф и да изкажа личните си впечатления и мнение, доколко той действително представя една реална ситуация на устен превод.

Но нека започнем с кратки биографични данни за Хела Кирххоф.

Хела Кирххоф е родена в германско семейство, живеещо в Италия. Посещава там училище и отраства в съприкосновение с два езика и съответните култури - немски и френски. В училище изучава английски и френски език. Започва следването си в Института по писмен и устен превод към Университета Хайделберг в Германия. Три години по-късно става преподавател по писмен и устен превод с немски и италиански език към същия институт. Започва да се занимава с теория и наука на устния превод под влияние на Лайпцигската школа едва през 1970 г. Ръкописът и „Дидактика на устния превод” от 1974 г. не е публикуван. Година по-късно участва с доклад в същата област на конференция в Гермерсхайм. В модела си „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод” Кирххоф описва ситуацията на устния превод и участниците в нея, вземайки предвид специфичните културни качества и черти на всеки един от тях. През 1983, след дългогодишна преподавателска дейност, Кирххоф се оттегля (в. The Interpreting Studies Reader).

От момента, в който Ото Каде от Лайпцигската школа въвежда за първи път термина транслатология, писменият и устният превод стават част от една обща наука за превода. Транслатологията се занимава и с това да опише и определи разликите между тези свои две отделни дисциплини. Една от най-важните разлики, на която се отделя място и внимание в почти всички появили се по-късно модели на устния превод, е моментът на вземане на решение. Докато при писмения превод текстът е на разположение в своята цялост, то при устния превод такава цялост на оригиналния текст не съществува. Именно този факт изисква коренно различни мисловни процеси и стратегии за действие. Или казано по друг начин: целостта на оригиналния текст играе изключително важна роля за рецепцията, разбирането и произвеждането на целевия език. Именно поради тази липса на „птичи поглед” над текста може да бъде зададен въпросът: възможен ли е реално един точен и коректен превод при устния превод? И ако е така, какви процеси на преформулиране и разбиране се развиват в главата на устния преводач? Тези въпроси, както и въпросът каква роля трябва и има право да изиграе устният преводач като член на комуникационната верига устен превод, са в основата на спорни мнения и множество научни трудове.

1 Моделът на Кирххоф - елементи и участници

Abbildung in dieser Leseprobe nicht enthalten

Изобр. 1: Моделът на Хела Кирххоф „Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод (1976)

Моделът на Хела Кирххоф представя по доста опростен, но и нагледен начин ситуацията и участниците в устния превод. Липсата на някои елементи от системата е спорен въпрос, на който ще се потърси отговор по-надолу.

От модела на Кирххоф става ясно, че тя разпределя ситуацията на устен превод в отделни части от една система. Подсистема А включва елементите от обкръжението на предаващия информация. В подсистема В се намират елементите от обкръжението на получаващия информация. И двете се намират в една обща рамка, представляваща социалната и културна среда на двамата участници в комуникационния акт.

От схемата ясно се вижда, че за авторката на модела подсистемите А и В се различават от социалната и културна среда. При по-нататъшното разделение се различава и частта първичен комуникационен партньор. За съжаление Кирххоф само доста бегло обяснява в статията си тази разлика. Но нека се опитаме да вникнем в идеята и: социалната и културна среда по принцип се отнася до общата култура, знания и очаквания на говорещия. Както той, така и неговият комуникационен партньор, който от своя страна има собствени социална и културна среда ZS (Zielsprache - целеви език), са части от едно общество и една култура, които безспорно влияят на техните активни и пасивни познания.

Така че ситуация А и ситуация В принадлежат към конкретната комуникационна ситуация. Третата описана ситуация, тази на първичните комуникационни партньори, се отнася до интеракцията като такава, т.е. комуникацията като такава, която се наблюдава между партньорите в интеракцията.

Ясно се вижда, че преводачът е позициониран както в ситуация А, така и в ситуация В. В същото време той не е част от ситуацията на първичните партньори.

1.1 Елементи на системата и тяхната функция

Наличието на предаващ информация и получаващ информация1 позволява тя да бъде дефинирана като комуникация. Ако двамата участници в комуникацията не разполагат с един общ език, то те имат нужда от езиков посредник, който благодарение на познанията си по съответните език и култура на участниците в комуникационната ситуация спомага за нейното осъществяване.

Друг елемент от системата представляват кодовете AS (Ausgangssprache

- изходен език) и ZS със съответните си вербални и акционални компоненти. Тъй като авторката на модела не дава еднозначно обяснение на разликата между социална и културна среда и код, си позволяваме лична интерпретация на тези понятия. Вероятно кодът AS с вербалните си и акционални елементи представлява всичко, което говорещият планира да каже, т.е. всичко, от което би могла да се състави една ясна мисловна верига от все още неизказани мисли. Това могат да бъдат собствените мисли на говорещия2 (включително и първоначалното намерение), както и неговите впечатления от казаното от останалите участници в комуникацията, отразени на фона на неговата социална и културна среда. Последният елемент от системата са изказванията M1 и M2, които подобно на кодовете AS и ZS се състоят от вербални и акционални компоненти. Акционалният елемент е представен от всички елементи, които се приемат през визуалния канал. Това са стойката и жестовете, изразът на емоции по лицето, търсенето или избягването на визуален контакт, всичко, което се случва в конкретния момент. Вербалният елемент е представен от всички елементи, които се приемат или предават през аудитивния канал. Те могат да бъдат чисто езикови (вербални) и независими от езика (невербални). Последните, невербалните елементи са например прозяване, прокашляне и др.

Вербалните елементи зависят от паралингвистични феномени, които Кирххоф разпределя в три подгрупи:

- качество на езика (височина, обхват, типично звучене); трябва да се имат предвид промените в качеството на езика и силата на звучене по време на комуникацията;
- акцент и диалект; по тях се съди за националността, за произхода и ниво на образование на говорещия и т.н.;
- зависещи от конкретната ситуация променливи, като темпо и ритъм на говорене, както и техните вариации, т.нар. „non fluencies“, като например запълнени паузи, заекване, повторения, пропуски, прекъсване на изречението, лапсуси и др., които сигнализират за целта на изказването на говорещия или за неконтролирано напрежение (в. Kirchhoff 22).

Кирххоф казва, че информацията от двата канала образува едно цяло, което само като такова може да предаде намерението на предаващия информация (в. Kirchhoff 22).

[...]


1 В представения модел понятията предаващ информация (Sender) и получаващ информация (Empfänger) описват всички потенциални оратори и слушатели. В модела не са взети предвид например случаи с повече от един преводач, както при Relais.

2 Тук и по-нататък ще се използва понятието говорещ, което ще описва всяко лице, което в даден момент се изказва, т.е. в зависимост от конкретната ситуация говорещият може да е слушател и обратно (например при въпроси от слушателя към говорещия).

Ende der Leseprobe aus 13 Seiten

Details

Titel
Позицията на преводача в устния превод
Untertitel
Тричленната, двуезична комуникационна система устен превод според Хела Кирххоф (1976)
Hochschule
St.Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo  (M.A. Konferenzdolmetschen)
Veranstaltung
Seminar "Translation und Kultur"
Note
2,0
Autor
Jahr
2011
Seiten
13
Katalognummer
V166372
ISBN (eBook)
9783640824090
Dateigröße
621 KB
Sprache
Deutsch
Anmerkungen
Diese Arbeit wurde auf Bulgarisch verfasst!
Schlagworte
устен превод, модели, Хела Кирххоф, Даниел Жил
Arbeit zitieren
Eliza Kalderon (Autor), 2011, Позицията на преводача в устния превод, München, GRIN Verlag, https://www.grin.com/document/166372

Kommentare

  • Noch keine Kommentare.
Im eBook lesen
Titel: Позицията на преводача в устния превод


Ihre Arbeit hochladen

Ihre Hausarbeit / Abschlussarbeit:

- Publikation als eBook und Buch
- Hohes Honorar auf die Verkäufe
- Für Sie komplett kostenlos – mit ISBN
- Es dauert nur 5 Minuten
- Jede Arbeit findet Leser

Kostenlos Autor werden